Горна баня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: Добавени препратки Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
м Премахнати редакции на 37.63.3.164 (б.), към версия на 213.205.197.12 Етикети: Отмяна SWViewer [1.4] |
||
Ред 14:
'''Горна баня''' е село до [[София]] и част от административния район [[Овча купел (район)|Овча купел]] на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. На юг граничи с кв. [[Княжево]], на север и изток с кв. Овча купел. Известно е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между [[въздушни течения]] от [[Владайско дефиле|Владайското дефиле]], [[Бучински проход|Бучинския проход]] и [[Сливнишко поле|Сливнишкото поле]], осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.
== История ==
Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в [[Средновековие]]то е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския [[валия]] се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „долна баня“, която е самата „овча купел“.
В началото на [[17 век|ХVII век]] Горна баня е част от [[вакъф]]а на дъщерята на султан [[Селим II]], Шах султан. През 40-те години на века християнските домакинства са 75, а през 60-те години – 50.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 406-407.</ref>
Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]], [[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до съвременната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след [[Освобождение на България|Освобождението]] е купен от княз [[Александър I Български|Александър Батенберг]], а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.
В близост, имотите заключени между ул. „[[Д-р Люба Григорова]]“ и бул. „[[Никола Петков]]“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално [[Изкуствен отбор|селектирани]] от него видове – загубено [[културно наследство]], поради решението (взето през 60-те – 70-те години на 20 век), булевардът („Никола Петков“) да бъде изграден именно от там, като се изостави павираният път ([[ул. „Божидарица“]]), прокаран успоредно на [[Жп|ЖП]] линията, по който преминавал (от 1940 г.) и първият [[Тролейбус|тролей]] на София (и България), марка „MAN“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html|заглавие=Първата тролейбусна линия в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Стара София|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.12.2019}}</ref>
През [[1938]] г. селото има население от 3100 души, като на 11 април същата година Горна баня става квартал на София.<ref>[http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post_23.html stara-sofia.blogspot.bg]</ref>
== Минерална вода ==
|