Башкири: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
мРедакция без резюме
Ред 32:
Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоанес де Плано Карпини и Уилям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като „паскатир“, твърдейки, че говорят на един и същ език като [[унгарци]]те.
 
До пристигането на [[монголци]]те през 13 век башкирите воюват често със съседните [[волжки българи|волжки прабългари]] и [[печенези]]те. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на [[Русия]], която основава град [[Уфа]] през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните [[казахи]]), и ги задължава да плащат данъци.
 
Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните [[татари]], [[чуваши]], [[марийци]] и [[мордовци]], са преки наследници на волжките българипрабългари. В действителност тези съседни народи са живеели известно време във Волжка България и, макар и близки в културно отношение, те принадлежат към съвсем различни езикови групи. [[Татари]]те и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и [[ерзяни]]те са финоезични, а чувашите говорят на изолиран тюркски език.
 
Историческите факти накланят везните по-скоро в полза на твърдението, че башкирите са угрофински народ, който е асимилран от татарите и приема техния език, а не че са преки наследници на прабългарите.