Разлика между версии на „Боян Българанов“

редакция без резюме
През 1933 година получава амнистия и заминава за [[СССР]], където от 1934 до 1936 г. учи в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]]. През 1935 година се завръща в България. От 1937 година живее заедно с [[Цола Драгойчева]]. Член е на [[ЦК на БКП|ЦК на БРП (т.с.)]] от 1937 до 1944 година и на [[Централна военна комисия при ЦК на БКП|Централната военна комисия при ЦК на БРП (т.с.)]] (1941 – 1944)<ref>[http://www.archives.bg/politburo/dokumenti/1970-1979/95 Кратка биография на сайта на българския „Държавен архив“]</ref>.
 
Участва в комунистическото партизанско движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. ПредставляваПълномощник БКПе във Вардарска Македонияна след отстраняванетоЦК на МетодиБРП Шаторов(т.с.) ив връщанетоГлавния щаб на [[ПокраинскиЮгославска комитетнародна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|ПокрайненскияМакедония]].<ref>{{МКЕ|172}}</ref> Докато е там, [[Светозар комитетВукманович]] отв БКПдоклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref> Пребивава там от началото на октомври 1941 г. до началото на 1944 г. След това е партизанин от [[Първа софийска народоосвободителна бригада]], а впоследтвие става командир на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА.
 
=== Професионална кариера ===
Пълномощник е на ЦК на БРП (т.с.) в Главния щаб на [[Югославска народна освободителна армия|Югославската народна освободителна армия]] в рамките на [[Македония (област)|Македония]], където престоява от 1942 до началото на 1944 г.<ref>{{МКЕ|172}}</ref>. Докато е там, [[Светозар Вукманович]] в доклади към [[ЦК на ЮКП]] обвинява Българанов „в зловредно влияние сред македонските комунисти чрез внушаване на тактиката на БРП (т.с.)“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kc/cyrn40_a.html Църнушанов, Коста „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.]</ref>.
 
Участва във вземането на властта след [[9 септември 1944]] г. и след това в [[България във Втората световна война|първата фаза на войната срещу Германия]] като помощник-командир на [[Втора българска армия]] (с министерска заповед № 352 от 22 септември 1944). От 12 април 1945 е заместник-началник на Военното училище в София.