Луи Мажорел: Разлика между версии

143 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
м (overlinking)
Редакция без резюме
}}
 
'''Луи Мажорел''' ({{lang|fr|Louis Majorelle}}, [[26 септември]] [[1859]] г. – [[15 януари]] [[1926]] г.) е [[французи|френски]] декоратор и дизайнер на [[мебели]]. Той е един от най-изтъкнатите дизайнери на мебели в стил [[ар нуво]] и представители на „Школата в Нанси“ (''École de Nancy'').
 
Той е сред най-изтъкнатите мебелни дизайнери в стил [[ар нуво]] и представители на Школата в Нанси (''École de Nancy'').
 
== Ранни години ==
Луи МажорелРоден е роден нав [[26 септемвриТул]], [[1859Франция]] г. вна [[Тул26 септември]], [[Франция1859]] г. През 1861 г. баща му, Огюст Мажорел (1825 —1879), който също се занимава с дизайн и производство на мебели, се мести със семейството си от Тул в [[Нанси]]. През 1877 г. Луи отива в [[Париж]] и две2 години учи в Училището по изящни изкуства (''École des Beaux-Arts'' (Училището по изящни изкуства). След смъртта на баща му, Луи прекъсва обучението си и се завръща в Нанси, за да поеме контрола върху семейните фабрики за [[фаянс]] и мебели. Той се занимава с това до края на живота си.
 
На [[7 април]] [[1885]] г. Мажорел се жени за Мари Леони Крец (Marie Léonie Jane Kretz), дъщеря на директора на общинските театри в Нанси. Единственото им дете, [[Жак Мажорел]], се ражда на [[7 март]] [[1886]] г. и впоследствие става художник.<ref>Alastair Duncan, ''Louis Majorelle: Master of Art Nouveau Design'' (New York: Abrams, 1991), 25.</ref>
 
== СемейнатаСемейна фабрика ==
Фабриката на фирма Мажорел е разположена в западната част на Нанси. През 80-те години на XIX в. Мажорел произвежда мебели, имитиращи стила на мебелите [[Луи XV]]. През 1894 г. Мажорел представя тези мебели в „Изложението на декоративното и индустриалното изкуство“ (''Exposition d'Art Décoratif et Industriel'') в Нанси. Под влияние на дизайнера на стъкло и мебели Емил Гале (1846 – 1904) Мажорел поема нови насоки в производството на мебели. От началото на 90-те години на XIX в. мебелите на Мажорел, украсени с инкрустации, демонстрират вдъхновение, почерпено от природата: стебла на растения, листа на водни лилии, ластари, водни кончета.
 
Мажорел често работи върху дизайни за [[лампа|лампи]] съвместно с фабриката за стъклени изделия ''Daum Frères'' („Дом Фрер“) в Нанси и допринася за утвърждаването на града като един от европейските центрове на [[ар нуво]]. В апогея на [[Бел епок]] (''Belle époque''), по време на [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж (1900 г.) дизайните на Мажорел се радват на голям интерес и привличат международна клиентела. До 1910 г. Мажорел отваря магазини за своите мебели в Нанси, Париж, [[Лион]] и [[Лил]].
 
== Мажорел и ШколатаШкола в Нанси ==
[[Файл:Villa Majorelle.jpg|мини|250 px250п|Вила Мажорел, построена в периода 1901 – 1902, дом на Луи Мажорел. Негово дело са мебелите, железните и дървените части, интериорът във вилата.]]
През 1901 г. Мажорел става един от съоснователите на Школата в Нанси (''École de Nancy''). Това е група художници, архитекти, критици и индустриалисти в [[Лотарингия (регион)|Лотарингия]], които решават да работят съвместно и предимно в стил ар нуво. Групата е оглавявана от Емил Гале до смъртта му през 1904, когато ролята му е поета от Виктор Пруве. Целта на членовете на Школата в Нанси е да наложат висок стандарт за качество в областта на френските декоративни изкуства.
 
Мажорел е един отсред вицепрезидентите на групата от самото начало. Остава такъв до края на съществуването на Школата в Нанси, като е считан за един от изявените лидери на групата. Той и останалите членове работят за утвърждаване работата на декоративните художници от Лотарингия като подкрепят идеята за основаване на училище по индустриални изкуства, участват в големи изложби (както и в такива, организирани от тях самите) и работят съвместно върху отделни произведения и сгради – почти изцяло в стил ар нуво. Мажорел е международно призната фигура и участва редовно в изложбите, организирани от групата. Връзките му с парижките артистични кръгове допринасят за утвърждаването на художниците от Лотарингия във френската столица. Школата в Нанси, обаче често страда от недостиг на средства и сътрудничеството между членовете постепенно се разпада по време на [[Първата световна война]].
 
== През войната и след нея ==
== Първа световна война и късни години ==
След избухването на войната през 1914 г. Мажорел се надява да продължи производството в Нанси. На [[20 ноември]] [[1916]] г. фабриките на Мажорел са обхванати от пожар, избухнал по причини, които не са свързани с войната. Пожарът унищожава проектите, макетите, оборудването, наградите и архивите, документиращи 50-годишната история на предприятието. Година по-късно, през 1917 г. по време на германска бомбардировка над Нанси е разрушен магазинът на Мажорел на улица „Сен Жорж“ (Saint-Georges). Семейството на Мажорел докладва, че магазинът им в Лил е бил плячкосан от настъпващите германски войници.
 
{{СОРТКАТ:Мажорел, Луи}}
[[Категория:Ар нуво]]
[[Категория:Френски мебелни дизайнери]]
[[Категория:Дизайнери на мебели]]
[[Категория:Хора от Гранд Ест]]