321 346
редакции
редакция без резюме
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
'''Луи Мажорел''' ({{lang|fr|Louis Majorelle}}, [[26 септември]] [[1859]] г. – [[15 януари]] [[1926]] г.) е [[французи|френски]] декоратор и дизайнер на [[мебели]].
Той е == Ранни години ==
На [[7 април]] [[1885]] г. Мажорел се жени за Мари Леони Крец (Marie Léonie Jane Kretz), дъщеря на директора на общинските театри в Нанси. Единственото им дете, [[Жак Мажорел]], се ражда на [[7 март]] [[1886]] г. и впоследствие става художник.<ref>Alastair Duncan, ''Louis Majorelle: Master of Art Nouveau Design'' (New York: Abrams, 1991), 25.</ref>
==
Фабриката на фирма Мажорел е разположена в западната част на Нанси. През 80-те години на XIX в. Мажорел произвежда мебели, имитиращи стила на мебелите [[Луи XV]]. През 1894 г. Мажорел представя тези мебели в „Изложението на декоративното и индустриалното изкуство“ (''Exposition d'Art Décoratif et Industriel'') в Нанси. Под влияние на дизайнера на стъкло и мебели Емил Гале (1846 – 1904) Мажорел поема нови насоки в производството на мебели. От началото на 90-те години на XIX в. мебелите на Мажорел, украсени с инкрустации, демонстрират вдъхновение, почерпено от природата: стебла на растения, листа на водни лилии, ластари, водни кончета.
Line 21 ⟶ 23:
Мажорел често работи върху дизайни за [[лампа|лампи]] съвместно с фабриката за стъклени изделия ''Daum Frères'' („Дом Фрер“) в Нанси и допринася за утвърждаването на града като един от европейските центрове на [[ар нуво]]. В апогея на [[Бел епок]] (''Belle époque''), по време на [[Световно изложение|Световното изложение]] в Париж (1900 г.) дизайните на Мажорел се радват на голям интерес и привличат международна клиентела. До 1910 г. Мажорел отваря магазини за своите мебели в Нанси, Париж, [[Лион]] и [[Лил]].
==
[[Файл:Villa Majorelle.jpg|мини|
През 1901 г. Мажорел става един от съоснователите на Школата в Нанси (''École de Nancy''). Това е група художници, архитекти, критици и индустриалисти в [[Лотарингия (регион)|Лотарингия]], които решават да работят съвместно и предимно в стил ар нуво. Групата е оглавявана от Емил Гале до смъртта му през 1904, когато ролята му е поета от Виктор Пруве. Целта на членовете на Школата в Нанси е да наложат висок стандарт за качество в областта на френските декоративни изкуства.
Мажорел е
== През войната и след нея ==
След избухването на войната през 1914 г. Мажорел се надява да продължи производството в Нанси. На [[20 ноември]] [[1916]] г. фабриките на Мажорел са обхванати от пожар, избухнал по причини, които не са свързани с войната. Пожарът унищожава проектите, макетите, оборудването, наградите и архивите, документиращи 50-годишната история на предприятието. Година по-късно, през 1917 г. по време на германска бомбардировка над Нанси е разрушен магазинът на Мажорел на улица „Сен Жорж“ (Saint-Georges). Семейството на Мажорел докладва, че магазинът им в Лил е бил плячкосан от настъпващите германски войници.
Line 45 ⟶ 47:
{{СОРТКАТ:Мажорел, Луи}}
[[Категория:Ар нуво]]
[[Категория:Френски мебелни дизайнери]]
[[Категория:Хора от Гранд Ест]]
| |||