Моторно масло: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор.; форматиране: 4x тире, 3x нов ред, 3x тире-числа, 2x 6lokavica, 19 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
Допълнение, разширение, редактиране, източници. |
||
Ред 17:
* Да има ниска изпаряемост, за да не замърсява околната среда.
При ниски температури е желателно маслото да е с колкото се може по-нисък вискозитет, с което се улеснява стартирането на двигателя. При работни температури обаче е желателно той да е достатъчно висок, за да се гарантира доброто смазване на двигателя. Тъй като вискозитетът на повечето вещества намалява рязко с температурата, за да се гарантират едновременно и двете условия, на маслата се добавят напр. различни полимери с пространствена структура, която зависи силно от температурата. При ниска температура полимерната верига е под формата на „топчета“, а при висока те се „разгъват“ и увеличават изкуствено вискозитета на маслото.▼
== Характеристики ==
Двигателните масла имат следните по-важни характеристики:
* име – определя се от производителя и спецификацията по [[SAE]];
* спецификации по [[ACEA]] и [[Американски петролен институт|API]];
* [[вискозитет]] – динамичен '''μ''' [mPa·s] и кинематичен '''''ν''''' [mm²/s]; вискозитет при
[[Файл:Exhaust valve buildup.jpg|дясно|300px|мини|Плътно натрупване на сив нагар върху изпускателен клапан на двигател Волга M-21 (произведен през 1961 г., първи ремонт оттогава).]]
* [[индекс на вискозитета]] '''IB''';
* специфично тегло (плътност) '''ρ''' [kg/m³, g/l];
* [[температура на запалване]] (точка на възпламеняване) '''COC''' [°C];
* температура на сгъстяване/застиване (точка на изливане) '''T<sub>min</sub>''' [°C];
* съдържание на добавки;
* съдържание на механични примеси;
Line 66 ⟶ 67:
=== Класификация по SAE ===
'''Дружеството на автомобилните инженери''' [[SAE]] (''Society of Automotive Engineers'') дефинира вискозитетния клас на моторните масла в зависимост от '''[[вискозитет]]а''' им при 100 °C и способността им да бъдат изпомпвани при ниска температура. Най-пълното описание на съответствието на вискозитетно-температурните свойства на маслата с изискванията на двигателя се съдържа в международно приетата класификация SAE J300, първото издание на която е въведено през 1911 г. и оттогава постоянно се актуализира и допълва. Маслата се делят на всезезонни, зимни и летни.
Обозначенията за вискозитетния клас на всесезонните масла имат вида „SAE '''Н'''W-'''В'''“. Числото '''Н''' пред буквата W ('''w'''inter – зима) обозначава способността на маслото да се изпомпва при ниски температури (0 градуса по Фаренхайт или -17,8 градуса по Целзий), а числото '''В''' след W е мярка за вискозитета при висока температура (100 °C). Може да се каже, че по-голямо число означава по-висок вискозитет. Класът на зимните масла е означен с „SAE '''Н'''W“, а на летните с „SAE '''В'''" – пропуска се едната или другата част. Например зимно масло SAE 15W и лятно SAE 40.
Класификацията SAE J300 разделя моторните масла на 17 класа от 0W на 60: 8 зимни (0W, 2.5W, 5W, 7.5W, 10W, 15W, 20W, 25W) и 9 летни (2, 5, 7.5, 10, 20 , 30, 40, 50, 60) степени на вискозитет.
▲При ниски температури е желателно маслото да е с колкото се може по-нисък вискозитет, с което се улеснява стартирането на двигателя. При работни температури обаче е желателно той да е достатъчно висок, за да се гарантира доброто смазване на двигателя. Тъй като вискозитетът на повечето вещества намалява рязко с температурата, за да се гарантират едновременно и двете условия, на маслата се добавят напр. различни полимери с пространствена структура, която зависи силно от температурата. При ниска температура полимерната верига е под формата на „топчета“, а при висока те се „разгъват“ и увеличават изкуствено вискозитета на маслото.
* Според SAE J300 (от януари 2015 г.) на '''зимните и всесезонни масла''' се дава един от следните вискозитетни класове:<br>
0W (много тънки), 5W (тънки), 10W (нормално тънки), 15W (нормално гъсти), 20W (гъсти) или 25W (много гъсти), като „W“ означава „подходящо за зимата“. Числото пред буквата W показва долната граница на ниската температура, при която маслото може да се изпомпва и осигурява заработването на двигателя. Това е най-ниска температура '''Т<sub>0</sub>''', при която маслото все още може да се изпомпва при определени условия (SAE J 300). Тя се определя с 5 °C по-висока от точката на застиване '''T<sub>min</sub>''' (минималната температура, при която маслото е течливо и динамичният му вискозитет стане μ = 60000): <ref>[http://www.adac.de/_mmm/pdf/Motoröl_Spezifikation_91KB_27902.pdf ADAC: Motoröl – Klassifikationen und Spezifikationen Motor C3B6l Spezifikation], wayback=2015.04.04, 07:56:16, Webarchiv-bot=2019-05-02 11:32:57 InternetArchiveBot (PDF; 83 kB) auf ''adac.de'', abgerufen am 26 Juni 2019.</ref>
[[Файл:Sae.svg|мини|Класове масла SAE (2012): [[летни]], [[зима|зимни]] и всесезонни (в зелено)]]
{| class="wikitable"
|- class="hintergrundfarbe5"
| Моторно масло <ref name="Классификация по SAE">{{Cite web|accessdate = 2015-11-19|title = Классификация масел по SAE|url = http://www.tnk-oil.ru/support/standard?rid=22962&oo=1&fnid=68&newWin=0&apage=1&nm=70081|publisher = www.tnk-oil.ru|archiveurl = https://web.archive.org/web/20151119123755/http://www.tnk-oil.ru/support/standard?rid=22962&oo=1&fnid=68&newWin=0&apage=1&nm=70081|archivedate = 2015-11-19|deadlink = yes}}</ref>,<ref name="SAE viscosity grades">{{Cite web|accessdate = 2015-11-19|title = SAE viscosity grades – viscosity table and viscosity chart|url = http://www.viscopedia.com/viscosity-tables/substances/sae-viscosity-grades/|publisher = www.viscopedia.com}}</ref> || Най-ниска работна температура '''Т<sub>0</sub>'''<br>и максимален динамичен вискозитет при нея μ<sub>max</sub> || '''T<sub>min</sub>''' за течливост <br>(μ = 60000)
|-
| SAE 0W, SAE 0W-В ||−35 °C ; 6200 mPa·s||−40 °C
|-
| SAE 5W, SAE 5W-В ||−30 °C ; 6600 mPa·s||−35 °C
|-
| SAE 10W, SAE 10W-В ||−25 °C ; 7000 mPa·s||−30 °C
|-
| SAE 15W, SAE 15W-В ||−20 °C ; 7000 mPa·s||−25 °C
|-
| SAE 20W, SAE 20W-В ||−15 °C ; 9500 mPa·s||−20 °C
|-
| SAE 25W, SAE 25W-В ||−10 °C ; 13000 mPa·s||−15 °C
|}
Вискозитетният клас на маслото при ниски температури '''Н''' се определя от долните граници на температурата по формулите
Line 94 ⟶ 96:
Най-ниска работна температура за оптимален вискозитет: <math>T_0 = H - 35</math> ['''°C''']<br>
Минимална температура за течливост: <math>T_{min} = H - 40</math> ['''°C''']<br>
* Според SAE J300 (от януари 2015 г.) '''летните и всесезонни масла''' се определят в един от следните вискозитетни класове:<br> 8 (много тънки), 12, 16, 20, 30, 40, 50 или 60 (много дебели). Основната отличителна черта е поведението на потока при високи температури на маслото. Носимостта на смазващия филм е по-добра с по-висок вискозитет, отколкото с по-нисък, но самият вискозитет не е качествена характеристика. Дали трябва да е по-голям или по-малък при определена висока температура, определя само производителят на автомобила. Референтната температура за горещо моторно масло е 100 ° C, въпреки че дори по-високи температури могат да се появят в двигателя (понякога до около 120 ° C, максимум до 130 ° C). Затова за всеки клас масло се определят изисквания за минималния вискозитет <math>HTHS_{min}</math> при висока температура 150 °C и високо и рязко натоварване - със скорост на изменение 1 000 000 s<sup>-1</sup>: <ref name="Классификация по SAE"></ref>,<ref name="SAE viscosity grades"></ref>
{| class="wikitable"
|- class="hintergrundfarbe5"
| Моторно масло || Кинематичен [[вискозитет]] <math>\nu</math> <br>при 100 °C<!-- <ref>[http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/lubricants/bp_germany/STAGING/local_assets/images/products/081216_Folder_Schmierstoffe_Grundlagen_aktuelle_Version.pdf ''Schmierstoffe Grundlagen''.] (PDF; 1,4 MB) Deutsche BP Aktiengesellschaft Industrial Lubricants & Services; abgerufen April 2012.</ref> Link defekt --> || Минимален динамичен вискозитет <math>HTHS_{min}</math> при 150 °C <br>и изменение на натоварването със скорост 10<sup>6</sup> s<sup>-1</sup>
|-
|SAE 16, SAE
|-
|SAE 20, SAE НW-20 || 6,9 mm²/s ÷ 9,3 mm²/s || 2,6 mPa·s
|-
|SAE 30, SAE НW-30 || 9,3 mm²/s ÷ 12,5 mm²/s || 2,9 mPa·s
|-
|SAE 40, SAE НW-40 || 12,5 mm²/s ÷ 16,3 mm²/s || 3,5 mPa·s (0W-40; 5W-40;10W-40)
|-
|SAE
|-
|SAE
|-
|SAE 60, SAE НW-60 || 21,9 mm²/s ÷ 26,1 mm²/s || 3,7 mPa·s
|}
Според SAE J300-07 от 2007 г. минималният вискозитет HTHS<sub>min</sub> при 150 ° C и висока скорост на изменение на натоварването за SAE 0W-40, 5W-40 и 10W-40 е променен от 2,9 mPa·s на 3,5 mPa·s. Обосновката е, че преходът от SAE xW-30 към SAE xW-40 трябва да осигури увеличена дебелина на лагерния маслен филм в по време на работа на двигателя, което не е отразено напълно в старата версия на стандарта. <ref>http://standards.sae.org/j300_200711/ SAE J300-2007</ref>
В по-новите версии на стандарта (1999 г. нататък) нисковискозните масла с вискозитет <math>\nu</math> под 6,9 mm²/s са разделени в отделни категории - SAE 8, 12 и 16. Това са така наречени енергоспестяващи масла.
Вискозитетният клас на маслото при високи температури '''В''' се определя от границите на кинематичния вискозитет при температура 100 °C: от долната граница по формулата '''В = (2,74 ÷ 3,2258).''ν''<sub>min</sub>''' или от горната граница по формулата '''В = (2,15 ÷ 2,45).''ν''<sub>max</sub>'''. От тук по числото '''В''' пред W може да се изчисли обхвата на кинематичния [[вискозитет]] при температура 100 °C на маслата от съответния клас:<br>
долна граница на кинематичния вискозитет:<br>
Line 126 ⟶ 134:
! Минерални
|-
| 0W-
| 5W40
| 15W-30
|-
| 0W-
| 10W-30
| 15W-40
|-
| 0W-
| 10W-40
| 15W-50
|-
|
| 10W-50
| 15W-60
|-
|
| 10W-60
| 20W-40
|-
|
|
| 20W-50
|-
| 5W-
|
| 20W-60
|-
| 5W-30
|
|
|-
| 5W-40
|
|
|-
| 5W-50
|
|
|}
Повечето съвременни автомобилни двигатели използват масла 5W30 или 5W40. Хибpидните aвтoмoбили, oбopyдвaни c двигaтeли c вътpeшнo гopeнe използват масла 0W8, 0W12, 0W16 и 0W20. Съвременните масла имат по-нисък вискозитет. Това означава, че те са по-тънки и циркулират бързо около двигателя след стартиране. По-тънките масла помагат да се намали разхода на гориво. <ref name="webstore">[https://webstore.peugeot.bg/page/sveti-masla Съвети масла], София Транс Ауто, Webstore Peugeot.</ref>,<ref name="oilgroupbg">[https://oilgroupbg.com/motul-за-хибридни-автомобили Масла за хибридни автомобили], Оilgroupbg.</ref>
=== Класификация по API ===
Класификацията на [[Американски петролен институт|Американския петролен институт]] (''American Petroleum Institute'', '''API''') дефинира качествените показатели на маслото. Тя може да бъде според вида на двигателя и според начина на производство на маслото.
==== Според вида на двигателя ==== Тя има вида „API-Sx“ за бензинови двигатели (S-'''S'''ervice) и „API-Cx“ (C-'''C'''ommercial) за дизелови двигатели. „x“ е буква, която показва качеството на маслото – колкото тя е по-„голяма“, толкова по-високи са качествените показатели. Следователно масло с API- Всички моторни масла, съгласно стандартите на API, могат да се разделят на две категории, които от своя страна се делят на няколко класа: <ref name="Autodoc"></ref>
'''S'''. Предназначени са за '''бензинови''' двигатели.
* '''SJ'''. Препоръчват се за използване при двигатели, произведени до 2001 година.
* '''SL'''. Подходящи за силови агрегати, произведени до 2004 година. Приети от много автомобилни производители като минимален стандарт, необходим за техническо обслужване на автомобила.
Line 167 ⟶ 189:
* '''SN'''. Въведени през 2010 година. В момента това са маслата, осигуряващи най-висока защита на двигателя, както и максималната му ефективност. Спомагат за икономия на гориво. Предотвратяват преждевременното износване на турбокомпресора. Не предизвикват разрушаване на уплътненията и семерингите.
'''C'''. Използват се при '''дизелови''' двигатели на товарните автомобили. В настоящия момент се използват следните класове за двигатели от различни години на производство: CH, CI, CJ и CK. Цифрата 4 след посочения клас показва, че смазочното масло може да се използва в четиритактови двигатели
* '''CH-4'''. Въведени през 1998 година. Подходящи за двигатели, работещи с висококачествено гориво с относително съдържание на сяра под 0
* '''CI-4'''. Представени през 2002 година. Осигуряват надеждна защита на двигателя и елементите на системата за рециркулация на отработените газове (EGR) от отлагане на сажди и преждевременно износване. Някои смазочни масла от този клас могат да бъдат означени като CI-4 PLUS.
* '''CJ-4'''. Отличават се с повишена температурна стабилност, устойчивост към окисление, притежават увеличен експлоатационен срок.
* '''CK'''. Създадени за защита на двигатели, произведени през 2017 година, но могат да се използват и като алтернативни при по-ранни модели.
Съществуват '''универсални''' смазочни масла, подходящи за използване както в дизелови, така и в бензинови двигатели. Те имат двойна маркировка, например '''CH-4/SJ'''.
==== Според начина на производство на маслото ====
'''Cинтeтичните мacлa''' се произвеждат по тpи paзлични мeтoдa, ĸлacифициpaни oт АРІ в cлeднитe гpyпи: <ref name="Оil Group Вg">[https://oilgroupbg.com/масла Моторни масла], Оil Group Вg.</ref>
* АРІ Grоuр V - [[Естер]]ни и диecтepни cъeдинeния. Бaзoви мacлa, ĸoитo ca 100 % cинтeтични xимични cъeдинeния и ce пoлyчaвaт чpeз [[Кондензация|ĸoндeнзaция]] нa [[Киселина|кисeлина]] c [[Алкохол|aлĸoxoл]]. Πpитeжaвaт изĸлючитeлни eĸcплoaтaциoнни xapaĸтepиcтиĸи, нo ca нeĸoлĸoĸpaтнo пo-cĸъпи oт гpyпa ІV и гpyпa ІІІ.
* АРІ Grоuр ІV - Πoлиaлфaoлeфини (Роlуаlрhаоlеfіn - РАО). Бaзoви мacлa, ĸoитo ca 100 % cинтeтични xимични cъeдинeния. Πoлyчaвaт ce чpeз пoлимepизaция нa aлфa-oлeфини. Πpитeжaвaт мнoгo дoбpи ĸaчecтвa и oтнocитeлнo ниcĸa цeнa.
* АРІ Grоuр ІІІ - Xидpoĸpeĸинг (Нуdrосrасk Ѕуnthеѕе - НСЅ). Бaзoви мacлa пoлyчeни oт cypoв нeфт. Πpoизвeждaт ce чpeз пo-дълъг пpoцec, нacoчeн ĸъм пocтигaнe нa пo-чиcтo бaзoвo мacлo чpeз cилнo xидpoĸpeĸиpaнe - пpeчиcтвaнe c пo-виcoĸo нaлягaнe и тoплинa. Πpитeжaвaт виcĸoзитeтeн индeĸc нaд 120, пoвeчe oт 90 % нacитeни мacтни ĸиceлини и пo-мaлĸo oт 0,03 % cяpa.
'''Mинepaлнитe мacлa''' ce ĸлacифициpaт в две групи според съдържанието на мacтни ĸиceлини и [[сяра]]. <ref name="Оil Group Вg"></ref>
API отразява условията в САЩ (температури, конструкция на автомобилите и др.). Освен нея съществува и класификацият на армията на САЩ (MIL).▼
* АРІ Grоuр ІІ - Бaзoви мacлa c виcĸoзитeтeн индeĸc oт 80 дo 120, пoвeчe oт 90 % нacитeни мacтни ĸиceлини и пo-мaлĸo oт 0,03 % cяpa.
* АРІ Grоuр І - Бaзoви мacлa c виcĸoзитeтeн индeĸc oт 80 дo 120, пo-мaлĸo oт 90 % нacитeни мacтни ĸиceлини и пoвeчe oт 0,03 % cяpa.
В Европа има и допълнителна група:<br>
* VI - масла на базата на поли-вътрешни олефини (PIO), свойствата им са приблизително между маслата от групи III и IV; по химичен състав те са близки до маслата на базата на PAO, но имат по-малка молекулна дължина и са по-евтини за производство.
Трябва да се отбележи, че API в своята класификация избягва фундаментално използването на понятието „синтетични масла“, като се има предвид, че този термин е чисто маркетингов, лишен от техническо значение. По този начин двигателните масла, базирани на базови масла от група III, които всъщност са високо рафинирани минерални масла, могат да бъдат етикетирани като „синтетични“.
▲API отразява условията в [[САЩ]] (температури, конструкция на автомобилите и др.). Освен нея съществува и класификацият на армията на САЩ (MIL).
=== Класификация по ACEA ===
Класификацията на '''Асоциацията на европейските автомобилни производители''' [[Асоциация на европейските автомобилни производители|ACEA]] (''Association des Constructeurs Européens d’Automobiles'') отразява условията в [[Европа]]. През 1996 г. е пусната първата версия на стандарта за моторни масла ACEA, нови издания на която са въедени през 1998, 1999, 2002, 2004, 2007, 2008, 2010, 2012 и 2016 години. Различните приложения на моторните масла по европейската класификация на ACEA са описани със следните букви:
* A1 Категория за т.нар. Fuel-Economy – моторни масла с особено нисък High – Temperature-High-Shear – вискозитет (HTHS, <3,5 mPas). Предпочитани класове на вискозитет са: XW-30, XW-20.▼
==== А – масла за бензинови двигатели ====
▲* A1. Категория за т. нар. горивоспесяващи (''Fuel-Economy
* А3 Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла с по-високи изисквания от А2. Превъзхожда А2 по отношение на загубите при изпарение, чистотата на буталата и стабилността при окисляване.▼
*
▲* '''А3'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла с по-високи изисквания от А2 за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи в тежки условия с удължени интервали между смените на маслото. Превъзхожда А2 по отношение на загубите при изпарение, чистотата на буталата и стабилността при окисляване.
* '''А4'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи с удължени интервали между смените на масло, превъзхождащи по своите характеристики маслата от категория A3.
* '''A5'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Отговаря на А3, но с по-нисък вискозитет HTHS между 2,9 и 3,5 mPa·s. Може да не са подходящи за някои модели двигатели. При тестване в сравнение с масло 15W-40 се наблюдава намаляване разхода на гориво с минимум 2,5 %.
* B1. Категория за
* '''B2'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла.
* '''B3'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла за двигатели на леки и лекотоварни автомобили, работещи в тежки условия с удължени интервали между смените на маслото. Превъзхожда В2 по отношение на износването, чистотата на буталата и стабилността на вискозитета при отделяне на сажди.
* '''B4'''.
* '''B5'''. Категория за общоприети и лесно течливи моторни масла. Отговаря на
==== C – масла с повишена съвместимост с каталитични конвертори (масла с ниска пепел)====
Масла, съвместими с каталитични преобразуватели за съвременни двигатели с произволни видове системи за намаляване на вредните емисиите в атмосферата, включително дизелови двигатели с директно впръскване и с филтър за твърди частици, позволяващи използването на нисковискозни масла със съответно определени '''HTHS''' вискозитет и съдържание на добавки, които при изгаряне образуват [[сулфат]]на [[пепел]], [[фосфор]] и [[сяра]] ('''SAPS''' - ''Sulphated Ash, Phosphorus and Sulphur''), вредни за каталитичните конвертори: . опреденай-малко 2,9 mPa · s; най-ниското
* '''C1'''. Спецификация от 10/2004 с по-ниско съдържание на SAPS макс. 0,5 % и по-нисък HTHS > 2,9 mPa·s (Ford).
* '''C2'''. Спецификация от 10/2004 с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и по-нисък HTHS > 2,9 mPa·s (Pegeot).
* '''C3'''. Спецификация от 10/2004 с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и по-висок HTHS > 3,5 mPa·s (Daimler Chrysler/BMW).
* '''C4'''. Спецификация от 02/2007 с по-ниско съдържание на SAPS макс. 0,5 % и по-висок HTHS > 3,5 mPa·s (Renault).
* '''C5'''. Нова спецификация с по-високо съдържание на SAPS макс. 0,8 % и най-нисък HTHS > 2,6 mPa·s.
* E1 – невалидна.
* '''E2''' – отговаря на MB 228.1.
* E3 – невалидна от 10/2004.
* '''E4'''
* E5 – невалидна от 10/2004.
* '''E6''' за двигатели
* '''Е7''' За двигатели без филтър за твърди частици (повечето двигатели с EGR и SCR-DeNOx катализатор). Съдържание на сулфатна пепел – макс. 2 %.
* '''E9''' – масла, които осигуряват достатъчно висока степен на защита срещу образуване на отлагания върху буталата и износване на отвора на цилиндъра, както и изключително висока степен на защита срещу износване, образуване на сажди, с висока стабилност на смазващите свойства. Препоръчват се за дизелови двигатели със стандарти за емисии Euro I, Euro II, Euro III, Euro IV и Euro V, работещи в трудни условия, с дълъг интервал между смяната на маслото. Подходящи за двигатели със и без филтър за твърди частици, повечето EGR двигатели и повечето SCR двигатели. Силно се препоръчват за двигатели с филтър за сажди DPF, използващи горива с ниско съдържание на сяра.
Някои производители на автомобили дефинират собствени класификации за качеството на маслата (VW, BMW и др.). '''Само масла, които отговарят и на класификацията на производителя, могат да се използват в тези автомобили.'''
== Смесване на масла ==
| |||