Христо Ясенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.181.48 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
'''Христо Ясенов''' е [[България|български]] [[поет]] и активист на [[Българската комунистическа партия]] (БКП).
Автор на стихосбирка. Свързан с военната организация на БКП, след [[Атентат в
== Биография ==
Ред 20:
Първи етап в творческата биография на Ясенов са ученическите години в Свищов, където започва да се занимава с [[рисуване]]. Следва врачанският период, свързан с [[читалище]] ''„Развитие“'' и зачестилите стихотворни опити – Ясенов вече печата под различни псевдоними в ученическите списания и със собственото си име в студентски сборник.
През 1907 г. е приет да следва в [[Национална художествена академия|Държавно рисувално училище]] в София. В края на [[1909]] г. приятелят му [[Хаджибончев|Б. Хаджибончев]] го представя на [[Антон Страшимиров]], който, възхитен от стиховете му, го привлича за сътрудник на литературното списание ''„Наш живот“'' (под име ''„Наблюдател“'' през [[1910]] – [[1911]]). Страшимиров измисля и псевдонима ''Христо Ясенов'', с който младият поет става известен в литературните среди. Срещите с вече изявени писатели и поети ([[Георги Райчев|Г. Райчев]], [[Теодор Траянов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Стаматов (писател)|Георги Стаматов]], [[Людмил Стоянов]], [[Константин Константинов]] и др.) са важен момент в творческата биография на Ясенов до войните ([[1912]] – [[1918]]). През този период той сътрудничи и на списанията ''„Смях“'' и ''„Звено“''.
През [[1913]] г. Ясенов отказва да стане член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (избран е посмъртно през [[1945]]). Участва в [[Балканска война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) война. След връщането си в София продължава да учи в Художественото рисувално училище. През [[1914]] г. постъпва в [[Школа за запасни офицери]] в [[Княжево (София)|Княжево]], след което е [[старши подофицер]] в Орхание (дн. [[Ботевград]]). Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) – като взводен командир в [[Сърбия]] и на Южния фронт, произведен е в чин [[поручик]] ([[1917]]). След [[Солунско примирие|Солунското примирие]] Ясенов избягва от пленнически лагер в село [[Секулово]], където е държан като заложник.
Ред 27:
През [[1919]] г. Христо Ясенов се връща в София и същата година завършва Художественото рисувателно училище. От 1919 г. е [[учител]] по рисуване в София. Той става член на БКП и започва да издава с [[Крум Кюлявков]] списание ''„Червен смях“''; тогава се запознава с [[Христо Смирненски]]. През [[1920]] г., поради недоволство от качеството на първите броеве на списанието, Ясенов и Кюлявков са отстранени с партийно решение, а за главен редактор е определен [[Димитър Полянов]]. В края на [[1922]] г. Ясенов заболява от [[туберкулоза]] и лежи няколко месеца в санаториума в [[Искрец]].
От [[1923]] г. Ясенов поддържа връзка с Военната организация на БКП. След потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923), в което не участва пряко, той е член на редакционната колегия на ''„Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма“'', от който излиза само 1 брой, и участва активно в дейността на комитета. От края на 1923 г. е привлечен за сътрудник на военнотехническата комисия към Централния комитет на БКП.
На [[20 март]] [[1924]] г. Ясенов е интерниран в Горна Джумая (дн. [[Благоевград]]). Във в. ''„Развигор“'' се появяват протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането на поета (№ 136 от [[29 март]] и № 137 от [[5 април]]) На [[30 март]] 1924 г. литературна задруга ''„Хиперион“'' провежда четения в полза на Ясенов. Протестни материали се появяват и в редактирания от [[Йосиф Хербст]] вестник ''„АБВ“''. [[Калина Малина]], Крум Кюлявков, [[Илия Бешков]], [[Александър Балабанов]] и др. публикуват свои текстове в защита на Ясенов (в ''„Развигор“'', ''„Звънар“'', ''„Ек“''). На [[4 април]] 1924 Ясенов е освободен. Поетът отговаря с декларацията ''„На всички адреси“'' (''„Развигор“'', № 138, [[15 април]] 1924), в която благодари на всички, които са го подкрепили, и обявява своята гражданска позиция.
Ред 64:
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български поручици]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Възпитаници на НХА]]
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]]
[[Категория:Родени в Етрополе]]
| |||