Никола Шипковенски: Разлика между версии

| роден-място националност = [[Троян]], [[Княжество {{България]]}}

Никола Спасов ШипковенскиРоден е роден в старопланинския град [[Троян]] на [[19 декември]] [[1906]] г. След завършването на основното си образование, между 1925 и 1933 г., следва медицина в [[Софийския университет]], след което работи година като участъков лекар в село [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]].

От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в [[Мюнхен]], [[Германия]]. През [[1938]] г. издава в [[Берлин]] ''Schizophrenie und Mord'' (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия<ref>Tilman Steinert:, ''Aggression und Gewalt bei Schizophrenie'', Waxmann Verlag, [[1998]], ISBN 3893256644, стр. 60.</ref>. През 1939 г. завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в [[София]]. През 1943 – 1945 г. Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА и в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет (1945 – 1947). През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на СУСофийския университет, а професор – през 1954 г.

От 1960 годинаг. е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във [[Виена]] „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961) и „Слабоумие и престъпление“ в [[Йена (град)|Йена]] (1962). Особено интересна е публикацията му „Психопатология на ръкуването“, която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езициезик. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“„[[Шарите]]“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия – световноизвестният проф. Освалд Бумке, също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.

Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на [[Медицинска академия (България)|Медицинската академия]] в София.

Публична известност придобива интервюто на проф. Шипковенски с [[Ванга]], което е заснето от Българската телевизия и е част от документалния филм „Феномен“ (1976), на който той е сценарист <ref name="Fenomen">[https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=aoTOIn0RIIM#t=2076 „Феномен“ (1976)], филм на БТ, режисьор [[Невена Тошева]], сценарист проф. [[Никола Шипковенски]], оператор Йордан Стоянов .</ref>.

* [http://archive.is/4LnmH Кратка биография на Шипковенски на сайта на музея в Троян] (архивирано от [http://lichnosti.troyanmuseum.com/shipkovenski/shipkovenski.html оригинала])

{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=172404649|VIAF=17608144|ISNI=0000 0000 1340 4056}}