Етихо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редуциране употребата на местоимението той. Посочени са две различни места - в началото и в края, където е починал. Правописна грешка в надписа на първата картинка - мУзайка. |
м шаблон, форматиране; форматиране: 3 интервала, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност|аристократ
[[Файл:Adalric.jpg|мини|125px|Музайка на Етихо в манастира на Св. Одилия, Одилиенберг]]▼
| описание = [[херцог]] в [[Елзас]]
[[Файл:Mont Sainte Odile 054.JPG|мини|125px|Саркофагът на херцог Етихо в капела на Одилиенберг]]▼
| портрет =
[[Файл:Mont Sainte-Odile BW 6.JPG|мини|125px|Манастирът на Одилиенберг, [[Елзас]]]]▼
▲
'''Етихо''' също '''Адалрик''' ({{lang|fr|Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus}}; * [[645]]; † между [[682]] и [[700]] г. в [[Оберне|Оберенхайм]]) е третият известен [[херцог]] в [[Елзас]] и баща на Света [[Одилия]]. Споменаван е също и като '''Атих''', '''Атик''', '''Адалрих.''' На него е наречен елзаският херцогски род [[Етихониди]].▼
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = херцог
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
▲'''Етихо''' също '''Адалрик''' ({{lang|fr|Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus}}; * [[645]]; † между [[682]] и [[700]]
Етихо произлиза вероятно от [[Бургундия]] и е син на [[майордом]] Лиутерик. Крал [[Хилдерих II]] го издига до херцог през 673 г. В началото той иска да подчини [[Прованс]]. След като не успява, се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал [[Дагоберт II]], заради което крал [[Теодорих III]] му конфискува владенията при [[Дижон]].▼
== Биография ==
Етихо произлиза вероятно от [[Бургундия]] и е син на [[майордом]] Лиутерик.
▲
Според легендата на Света Одилия, по-късно той съжалил за своите жестоки постъпки и подарил на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен Одилиенберг). Етихо умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.▼
▲Сляпородената му дъщеря [[Одилия]] e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира ''Baume-les-Dames''. Според легендата на Света Одилия, по-късно той съжалил за своите жестоки постъпки и подарил на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен Одилиенберг)
Етихо въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас. Умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.
== Галерия ==
<gallery caption="" class="center">
</gallery>
== Литература ==
| |||