|
[[File:Quartz oisan.jpg|мини|[[Кварц]]ов кристал]]
'''Кристалите''' са [[твърдо тяло|твърди тела]], при които съставящите ги [[атом]]и, [[молекула|молекули]] или [[йон]]и са подредени в правилна, повтаряща се структура в трите пространствени измерения. ПредставяватПредставляват субстанции с незменнанеизменна, постоянна форма.
Обикновено кристалите се образуват при процеса на втвърдяване (преминаване от течно в твърдо [[агрегатно състояние]]). В идеални условия резултатът може да бъде единичен кристал ([[монокристал]]), в който всички атоми в твърдото тяло са разположени в една [[кристална решетка]] или [[кристална структура]], но обикновено се образуват едновременно много кристали и се образува [[поликристал]]но тяло. Например повечето [[метал]]и, познати в ежедневния живот, са поликристали.
== Кристална система ==
В зависимост от формата си, кристалите се класифицират в седем [[Кристална система|кристални системи]], като всяка от тях включва кристали със сродна симетрия. Тази симетрия може да се остановиустанови, ако крисалъткристалът се завърти около въображаема ос. Ако при летенето кристалът заема два пъти полуженияположения, които са неотличими, говорим за двойно осна симетрия. Осите могат да бъдат също тройни, четворни и шесторни.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Валентинова|first=Цветелина|title=Тайните на минералите|year=2011|month=|publisher=Ди Агостини|location=|isbn=|pages=}}</ref> Осите на симетрия, дефинираща кристалните системи, се наричат кристалографски оси.
Кристалите са оградени от стени, които се пресичат в ръбове, пресечинипресечни на свой ред във върховете. Равнината на симетрия е мислена пллоскосплоскост, разделяща кристала на две огледално равни части.
Тези оси и равнини на симетрия определят мястото на даден кристал в кристалната система. [[Кубичната система]] е с най-висока степенастепен на симетрия. СтемитеСтените на куба представяватпредставляват шест идеални квадрата, всички разположиниразположени под прав ъгъл със съседите си. Той може да бъде разрязан по [[Равнина на симетрия|равнините на симетрия]], успредноуспоредно на всичките си стени. Избраните оси на симетрията пресичат центровете на стените и се съединяват в средата на кристала. Ако кубът се завърти около която и да е било от осите, пълно савпъдениесъвпадение на стените му ще се наблюдава четири пъти. Подобна симетрия притежават и други кристални системи, поради което те попадат в кубичната система. Тя включва [[Октаедър|октаедъра]], съставена от 8 триъгълни стени, които образуват две пирамиди, слепени една за друга с квадратните си основи.<ref name=":0" />
В каква [[кристална структура]] ще се втвърди една течност зависи от [[химия]]та на течността, условията, в които се осъществява втвърдяването и [[налягане]]то. Процесът на образуване на кристалната структура се нарича [[кристализация]].
* [[Кубична кристална система]] - – притежава три оси на симетрия с еднаква дължина и перпендикулярни една на друга. Обичайни форми са кубовете, както и октаедърът, или комбинация от двете. В тази кристална система попадат много разпространени минерали, сред които [[халит]], [[галенит]], [[флуорит]] и [[пирит]].
* Орторбична кристална система - – отличава се с три двойни оси на симетрия и кристални форми, които често саплоски и плочести. Нейни представители са [[барит]], [[енстатит]] и [[хемиморфит]].
* [[Моноклинна кристална система]] - – разпространена <ref name=":0" />кристална система. Формите могат да бъдат плоски, плочести или малки призми. Имат една двойна ос на симетрия. Много минерали, включително [[Хорнбленда|хорнблендата]], [[Слюди|слюдата]] и [[Гипс|гипсът]], образуват такива системи.
* [[Триклинна кристална система]] - – една от по-малко разпространените системи. Тук са класифицирани [[Плавиоклаз|плавиоклазът]], [[Фелдшпат|фелдшпатът]] и [[Аксинит (минерал)|аксинитът]].
* [[Тетрагонална кристална система]] - – обикновено кристалите са по-високи, отколкото широки, често във форма на кибритени кутийки. Има една четворна кристалографска ос. Минералите [[циркон]] и [[идокраз]] принадлежът към тази система.
* [[ХегсегоналнаХексагонална кристална система|ХегсегоналнаХексагонална]] и [[тригонална кристална система]] - – тези две системи често се групират заедно, защото симетрията им е много сходна. ХексегоналнатаХексагоналната система има иднаедна шесторна ос, а триагорналната -тригоналната – една-единствена. И двете системи обикновеннообикновено съдържат шест стенни призми и прирмидипирамиди. [[Турмалин|Турмалинът]]ът, [[Кварц|кварцът]] и [[Калцит|калцитът]] се обределятопределят като тригонални. [[Апатит|Апатитът]]ът и [[Берил|берилът]] са в хексегоналнатахексагоналната система.<ref name=":0" />
[[Картинка:Bismuth_Crystal.jpg|мини|Кристал от [[бисмут]]]]
'''Хабитус ''' се нарича външниявъншният вид, или изгледът на даден кристал. РазличавамеУсловията на кристализация влияят върху хабитуса – напр. при бавна кристализация се образуват сравнително едри кристали, богати на форми, докато бързата кристализация способства образуването на бедни на форми кристали, които са по правило дребни. Различават се кубичен, октаедрален, хексагонленхексагонален или прирамидален хабитус. За обозначаване на хабитуса се използват термини като призматичен (с постоянно наречнонапречно течениесечение), плочест (тънки плочки) и иглест (на тънки иглички) хабитус. ▼
== Хабитус на крисатлите ==
▲Хабитус се нарича външния вид, или изгледът на даден кристал. Различаваме кубичен, октаедрален, хексагонлен или прирамидален хабитус. За обозначаване на хабитуса се използват термини като призматичен (с постоянно наречно течение), плочест (тънки плочки) и иглест (на тънки иглички) хабитус.
== ФасетиранеПриложения ==
[[Скъпоценен камък|Скъпоценните камъни]] в кристална форма намират широко приложение за [[Обработка на скъпоценни камъни|изработка]] на [[Бижутерия|ювелирни изделия]].
Фасетите на скъпоценния камък представляват шлифованите мму страни. Единствената им роля е да отразяват светлината така, че да подчертават вътрешната красота на камъка по възможно най-добрия начин.
Първо се прави внимателен оглед на суровината, за да се прецени най-подходящата форма за фасетиране. След това камъкът се разрязва на няколко съразмерни части с помощта на диамантено острие, охладено с [[вода]].
На следващия етап в действие влиза [[Гониометър|гониометърът]] – уред, с който се измерватъглите между фасетите на кристала. Грубошлифованият [[скъпоценен камък]] се поставя върху въртяща се плоча на метален диск и постепенно се заглажда в нужната форма с финозърнести абразиви.<ref name=":0" />
Обикновено най-напред се нанасят фасетите на павилиона, после на короната и най-накрая на таблицата.
Всички тези операции на опитния шлифовчик не повече от 20 минути, дори ако става дума за най-твърдия ст.къпоценен камък – [[Диамант|диаманта]].
== Гравиране и камеи ==
Най-просто е необработените натрошени камъни да се сложат в барабан, пълен с вода и [[Абразив|абразиви]]. При въртенето в барабана, камъните започват да се трият един в друг. и в абразивите и така се окръглят и полират, все едно са речни камъчетаСлед това автоматично се пробиват с ултразвук, нанизват се на специални конци и се превръщат в гердани.
Гравирането е важна част от обработката на скъпоценните камъни. Това изкуство се е зародило още в началото на човечеството.
== Шлифоване ==
Цялостният светещ ефект, наблюдаван при някои камъни, се нарича яркост. Тя е най-забележима когато камъкът бива бавно завъртян, докато бива разглеждан. Яркостта се подсилва от броя на фасетите, както и от разположениетоим и ъглите, които сключват. Тези ъгли се оформят от опитни и изкусни майстори. Когато скъпоценният камък е добре шлифован, той несъмнено е по-ярък, по-красив и по-ценен от същия камък, но неумело обработен.
== Цитирани източници ==
| 