Арменска апостолическа църква: Разлика между версии

Състоялият се през [[451]] г. в Халкидон [[Четвърти вселенски събор]] внася разкол в Христовата Църква. Като последствие от този разкол е отуждеността между Арменската и Византийската Църква, между които дотогава съществували тесни връзки. Така в началото на [[4 век]] Арменската църква официално осъжда вероопределението от [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски Халкидонски събор]]. Православните Църкви от своя страна обвиняват Арменската Църква в ереса на [[монофизитство]]то. Въпреки това Арменската Църква, както и Четвъртият вселенски събор, осъжда [[Евтихий]], учителя на монофизитската ерес, а неговия защитник [[Диоскор Александрийски]] не е причислен към ликовете на светците.

 

 

Представителите на Антиохийската школа – [[Диодор Тарсийски]] и [[Теодор Мопсуестийски]] – признават двете различни природи в Христос – Божественна и човешка, като противоположности, които не могат да бъдат съединени, но са слети в едно. Представителите на Александрийската школа, предвождани от архиепископа на Александрия Св. [[Кирил Александрийски]] (†444) се основава на ученията на [[Атанасий Александрийски|Св. Атанасий]] (†370) и кападокийските отци Св. [[Василий Велики]] (†379), Св. [[Григорий Богослов]] (†390) и [[Григорий Ниски]] (†394), според които „''двете природи са съединени, но след съединението делението на две естества няма мяста, тъйкато се вярва, че е една природата на Сина''“ (PG 72, 192 – 193, Epist. 40).