Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който е под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „[[Възкресение Христово (Йерусалим)|Божи гроб]]“, където дават титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче първоначално отказва, най-вероятнокато ссмята, целче дапредложението не опетние набожнияискрено, ситъй образкато е направено от хора, очаквайкикоито по всякакъв начин се стремят да ограничат властта му. Той най-вероятно очаква аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случва и Годфроа, който вече биле по-популярният от двамата, приема да бъде водач на новата държава [[Йерусалимско кралство]], без обаче ясно да бъде дефинирананаричан титлатакрал. муСпоред хронистите „той отказва да носи златна корона там, където Христос е носил трънен венец“<ref>. След неочаквания развой Реймон напуска града, премествайки се с армията си вкъм Йерихон и река Йордан, където се околноститепокръства{{Грусе|294}}</ref>.