Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Най-могъщият и влиятелен рицар, все още лоялен към идеята за освобождаване на Йерусалим, остава Реймон, към когото Годфроа се присъединява в похода към Свещения град, който е под контрола на нов враг – [[Фатимиди]]те, завзели го през август 1098 година. Едва в Йерусалим Годфроа започва да добива сериозна слава сред кръстоносците. Той, заедно с част от рицарите си, са първите християни, влезли в града при атаките на 14 и 15 юли 1099 година, завършили с масови кланета на [[мюсюлмани]], [[евреи]] и [[православни]]. Малко след падането на града благородниците се събират в църквата „[[Възкресение Христово (Йерусалим)|Божи гроб]]“, където дават титлата „крал“ на Реймон дьо Сен Жил, който обаче отказва, като смята, че предложението не е искрено, тъй като е направено от хора, които по всякакъв начин се стремят да ограничат властта му. Той най-вероятно очаква аристократите да настояват той да заеме предложената позиция. Това обаче не се случва и Годфроа, който вече е по-популярният от двамата, приема да бъде водач на новата държава [[Йерусалимско кралство]], без обаче ясно да бъде наричан крал. Според хронистите „той отказва да носи златна корона там, където Христос е носил трънен венец“<ref>. След неочаквания развой Реймон напуска града, премествайки се с армията си към Йерихон и река Йордан, където се покръства<ref>{{Грусе|294}}</ref>.

След отказа си да бъде коронован за крал се приема (без абсолютна сигурност), че Годфроа получава титлата ''Advocatus Sancti Sepulchri'' (''„Защитник на Гроба Господен“''). За това можем да съдим единствено от едно писмо, което дори не е написано от него. За краткото си управление той трябва да защитава новата държава от египетските Фатимиди, които били сразени в битката при Аскалон през август. Следващата 1100 година не е успешна за Годфроа – той не е в състояние да разшири кралството чрез военна кампания, а и среща вътрешна съпротива от страна на [[патриарх]]а на Йерусалим – [[Дагоберт, патриарх на Йерусалим|Дагоберт]], причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата. Тази версия е подкрепена само от един исторически източник – Уилям, архиепископ на Тир, докато други говорят за клетва за лоялност, която Дагоберт и съюзникът му Танкред, племенник на Боемунд, произнасят пред ГодфроГодфроа.