Пиргово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-двайст +двайсет, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -найст +найсет) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 102:
== Религии ==
Църквата "Свето Богоявление" е построена през 1812 година, за трети път. Според документи в държавния архив по време на войната 1877-1878 година тя е ограбена, изгорена и с повредени дувари. В същите документи се споменава, че училището, изградено 65 години преди това - през 1812 година, също е изгоряло. По време на войната са убити 26 души - мъже, жени и деца. Съвременната сграда е построена през 1879 година. Сградата е масивна, каменна, еднокорабна базилика с размери: дължина 21 метра, ширина 5,60 метра и височина 5,50 метра. Балконът е широк 5,50 м. Десет нови икони са изработени от художника Янко Кузманов от Русе, като парите за тях са дарени от трима енориаши, завърнали се от Америка. През 1897 година църковното настоятелство решава, че трябва да се построи камбанария, за която са платени 2 800 лева, а жителите на селото помагат с доброволен труд за пренасянето на камъните и гасенето на варта. На 15 ноември 1897 г. камбанарията е готова, но поради лошо стопанисване през 1925 г. е полусъборена. Ремонтирана е през април, като покриват кубето с галванизирана ламарина. Камбаната е доставена през 1904 г. След земетресението в Горна Оряховица /маг. 6.3 по Рихтер/ през 1913 година има щети по сградата на църквата, които след ремонт през 1920 година са се увеличили. Запълнени са с цимент. През 1969 г. при препокриване на покрива на църквата с керемиди, е допусната грешка в конструкцията му. Това налага през 1974 г. да бъдат монтирани метални обтегачи. През същата година край храма е изграден бетонов тротоар. През 1984 г. отново е направен основен ремонт на покрива. През 1912 г. е изграден зид от камък с височина един метър, с каменни стълбове и между тях дървен стобор със същата височина. Строителството на съвременната ограда започва през 1950 г. През 1972 г. храмът и камбанарията са обявени за паметник на културата.<ref>(ДВ, бр. 38/1972 г.)</ref>
През април 1922 година по молба на Ст. Плачкинов се поставя в църковния двор паметник на убития в Америка му син подофицер Ангел Плачкинов, войник в американската армия. Освен него, в двора, до камбанарията са поставени паметници м памет на погребаните руски войни от 45-ти Азовски полк, загинали в боя на 7 ноември 1877 година, в памет на поручик Константин Степанович Йорайковски (+7.11.1877), в памет на Димитър Д. Ръждов и Атанас Хр. Мангов, загинали през Втората световна война /1944 г./, както и паметник на първия свещеник в енорията - Марин Георгиев /+1889/
Забележителност в този район е геоложко образувание – декилиташ, от турски „побит камък“, някой хора наричат и цялата област Декилика по името на една характерна каменна скала от варовик, висока десетина метра, която съществува и днес на брега на Дунава.▼
Свидетелство за почитта към жертвите от войната 1877-1878 година, е и големият каменен монумент, който се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава. Паметникът е построен по типов проект на седемте еднакви паметника: „Орлово гнездо“, Свищов, Плевен, Стара Загора, Шейново, Мечка, Черковна през 1900 г. Освещаването му е станало през 1907 г. <ref name=":0" />
▲Забележителност в този район е геоложко образувание – декилиташ, от турски „побит камък“, някой хора наричат и цялата област Декилика по името на една характерна каменна скала от варовик, висока десетина метра, която съществува и днес на брега на Дунава.
Вероятно Пиргово е прилежало към духовния и административен център около средновековния град [[Червен (град)|Червен]]. Пиргово е в близост до долината на река [[Русенски Лом]], представлявала през Второто българско царство център на исихазма. Долината е известна със скалните манастири около днешното село [[Иваново (Област Русе)|Иваново]] (център на общината) и [[Басарбово]], до което се намира Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“.
Line 113 ⟶ 115:
До 60-те години на 20 век е поддържана редовна речна линия между Русе и Пиргово чрез пътнически кораб, стоянката (речна гара – понтон) съществува и днес. През лятото местните хора използват плажната ивица за къпане, риболов и други забавления. Западно от понтона е разположено и рибарското селище на Пиргово, състоящо се от 50-ина къщи и прилежащи им стоянки за лодки. През лятото точно срещу това рибарско селище при спадане на нивото на река Дунав се оформя дълга около километър пясъчна коса с ширина 100 m, на места непосредствено до румънския остров Камадину, който вследствие на ерозивните процеси, произтичащи по течението на река Дунав се обединява и разделя на две части в период от 100 години.
Интересна архитектурна забележителност в село Пиргово представляват множеството каменни чешми, съградени от местни жители още преди Освобождението във всяка от махалите на селото. Те са служили за битови нужди и за отглеждането на многобройни стада от крави и овце. Чешмите са изградени върху находища от водни пластове, обикновено са с 2 чучура. Водата изтича в десетина каменни корита с дължина метър и половина.
* Острови в река Дунав: о-в Камадину, който сега вече е разделен на две – Кама и Дину
* Пещери
| |||