Пейо Дринов: Разлика между версии
Bollweevil (беседа | приноси) Нова страница: „{{Личност|революционер|име=Пейо Дринов|описание=български революционер|роден-дата=23 ок...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 21:56, 20 ноември 2020
Пейо Стоянов Дринов е български революционер, активен участник в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV-ти революционен окръг. Брат на Марин и Найден Дринови[1].
| Пейо Дринов | |
| български революционер | |
| Роден |
23 октомври 1850 г.
Панагюрище, днес България |
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1914 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Марин Дринов, Найден Дринов |
| Деца | Стоян Дринов, Делчо Дринов |
Биография
Заедно с по-големия си брат Найден е съдържател на хан в Панагюрище, където многократно е приютяван Васил Левски при посещенията му в града[2]. Активен участник в подготовката на въстанието - изпълнява куриерски мисии, занимава се с разпределението на боеприпаси[3]. За да бъде разпознаваем, носи обеца-халка на ухото си[4].
По време на въстанието е десетник и участва във военните действия на "Чиряшката река" и "Кукла" в защита на Панагюрище. Бива пленен на бойното поле. Многократно е тежко измъчван и лежи в затвори в Пазарджик и Пловдив. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена поради идването на чуждестранни наблюдатели. Заедно с брат си Найден, не е освободен при общата амнистия през лятото на 1876, а едва няколко месеца по-късно[5].
Източници
- ↑ БАН: Дигитален архив Марин Дринов - Биографични данни
- ↑ Ирина Ботева, ИМ-Панагюрище: При посещенията си в града Левски е отсядал в различни възрожденски къщи
- ↑ в. Оборище - "НАЙДЕН И ПЕЙО ДРИНОВИ: „РЕШИХМЕ ДА ЗАГУБИМ ВСИЧКИЯ СИ ИМОТ И ЖИВОТ, ЗА ДА ВИДИМ БЪЛГАРИЯ ОСВОБОДЕНА“"
- ↑ Спомени за бунтовното време 1876 година. България, Изток Запад, Октомври 2012. ISBN 978-619-152-087-9.
- ↑ Спомени за бунтовното време 1876 година. България, Изток Запад, Октомври 2012. ISBN 978-619-152-087-9.