Разлика между версии на „Джендър“

903 байта изтрити ,  преди 1 година
Тече беседа
Етикет: Отменени
(Тече беседа)
Етикет: Връщане
{{към пояснение|Пол|Пол (пояснение)}}
[[Файл:We Can Do It! (3678696585).jpg|300px|мини|дясно|[[„Роузи нитовачката“]] е емблематичен образ в американската популярна култура. Една от класическите ѝ версии е тази от пропагандния плакат на държавната агенция Борд за военно производство от 1942 – 1943 г. Плакатът цели да мобилизира жените като работна ръка във военната промишленост на САЩ, докато мъжете са масово изпратени на фронта по време на Втората световна война. Така традиционната роля на жената като домакиня бива заместена поради новата обществена нужда с роля, която не е мислена като традиционна женска/женствена. На този символ се гледа като на изразяващ есенцията на преодоляването на джендър стереотипите (стереотипа за това с кое е подходящо да се занимава една жена и с кое не), а образът на Роузи става и символ на женската еманципация.]]
[[Файл:Combotrans.svg|300px|мини|дясно|Преплетени символи на социалните полове.]]
 
'''Джендър''' ({{lang|en|на=от|gender}} – „род (граматичен)“; и от лат. ''genus'' – „род“, „вид“, „тип“, семейство или група от неща) е понятие във философията, обществените науки и правото, означаващо поведенческите и физиологичните характеристики, които дадено общество или култура свързва с мъжествеността и женствеността – това, което се смята за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество, както и атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете. Така тези характеристики и поведения носят значение, което е свързано с пола, но не произтича от него, а им е придадено (конструирано) от обществото.
 
== Употреба ==
 
[[Файл:We Can Do It! (3678696585).jpg|300px|мини|дясно|[[„Роузи нитовачката“]] е емблематичен образ в американската популярна култура. Една от класическите ѝ версии е тази от пропагандния плакат на държавната агенция Борд за военно производство от 1942 – 1943 г. Плакатът цели да мобилизира жените като работна ръка във военната промишленост на САЩ, докато мъжете са масово изпратени на фронта по време на Втората световна война. Така традиционната роля на жената като домакиня бива заместена поради новата обществена нужда с роля, която не е мислена като традиционна женска/женствена. На този символ се гледа като на изразяващ есенцията на преодоляването на джендър стереотипите (стереотипа за това с кое е подходящо да се занимава една жена и с кое не), а образът на Роузи става и символ на женската еманципация.]]
 
Във [[феминизъм#Феминистка теория|феминистката теория]] понятието джендър означава набора от социално конструирани поведенчески и физиологични характеристики, свързвани с мъжествеността и женствеността,<ref name="GenderGardner2006">[[#Gardner2006|Gardner (2006)]].</ref> т.е. кое е това, което се счита за прилягащо на жените и на мъжете в дадено общество<ref>[[#Galliano2003|Galliano (2003)]], с. 6.</ref> или атрибутите, които чрез културата се приписват на жените и мъжете<ref name="Carter2010298">[[#Carter2010|Carter (2010)]], с. 298.</ref>. Ако полът на едно лице е биологически предопределен, то джендърът е културно или социално изграден. Така могат да се обособят два противоположни пола (мъжки и женски) и два противоположни джендъра (мъжественост и женственост).<ref name="Carter2010298"/><ref name="PenguinDictionaryOfSciology163">[[#PenguinDictionaryOfSciology|Abercrombie, Hill & Turner (2006)]], с. 163.</ref>
 
* системата от властови отношения в обществото, т.е. организирана система, определяща кой води, кой определя, кой контролира, кой създава или променя правилата, кой следва и се подчинява, кой бива засегнат от правилата, кой контролира ресурсите, кой има автономия да избира и действа сам.
 
=== В хуманитарните науки и социологията ===
{{вижте също|Науки за пола}}
Полът, в обсега на [[изследвания на пола и рода|изследванията на пола и рода]], като дял на хуманитарните науки, се отнася до женската и мъжката дуалност като анатомията, физиологията, възпроизводството и особено произтичащите от нея социални и културни предписания. Докато в България полът има по-общ обхват на назоваване на освен физиологичните, така и менталните, но и социални характеристики, в езици като английски полът (sex), има синоним – gender (на български преводим като „род“, „същностния пол“), който по-скоро касае идентичността.
Тъй като затворените граници, в които полът поставя личността (виж статията за [[биологичен детерминизъм]]) от една страна като самоопределяне, от друга – като обект на изследване на хуманитарните и не-биологични науки, са широко дискутиран проблем, алтернативно полагане на личните изразни средства и възможни идентификации се осъществява от термина [[Род (граматика)|род]] (най-често, но не непременно, за други назовавания виж по-горе).
 
=== В правото ===
Появата на понятието и разбирането на джендър теорията в юридически аспект може да се проследи до Конференцията на ООН за населението и развитието през 1994 г. в [[Кайро]] и Световната конференция за жените в [[Пекин]] през 1995 г. По това време понятието джендър започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки понятието пол (''sex''), за да покаже, че неравенството между половете не е резултат от биологичните различия, а по-скоро от социално конструираните различия между половете.<ref>[[#KuharZobec2017|Kuhar & Zobec (2017)]], с. 33.</ref>
 
== Джендър идеология ==
Употребата на словосъчетанието „джендър идеология“ може да се раздели условно на най-малко два контекста – научен и ненаучен (политически).
 
=== Научна употреба ===
В обществените науки словосъчетанието „джендър идеология“ се използва най-малко от средата на 70-те години на 20. век.
 
В своя научна публикация през 1978 г. психологът Джузеф Плек от [[Масачузетския университет в Амхърст]] употребява понятието, за да означи традиционната роля на жената.<ref>[[#Pleck1978|Pleck (1978)]], с. 982</ref>
 
От края на 70-те години на 20. век насетне словосъчетанието се използва в социологиятаобществените занауки именно с второто значение – нагласите към смятаните за подходящи роли, права и отговорности на жените и мъжете в едно общество<ref>[[#Kroska2011|Kroska (2011)]], с. 249.</ref> или възгледите на хората относно джендър ролите.<ref>[[#MinnotteLeschyshyn2014|Minnotte & Leschyshyn (2014)]], с. 2441.</ref> Така в своя енциклопедична статия американската социоложка Ейми Кроска отбелязва, че „традиционните джендър идеологии поставят ударение върху отличимите роли на мъжете и жените“, но че понятието може да се отнася за цял спектър от конструкти – от традиционни, консервативни или антифеминистки, до егалитарни, либерални и феминистки.<ref>Пак там.</ref> Други автори стесняват обсега на понятието и го разбират само откъм негативната му страна, като го определят като „обществените възгледи, оправдаващи неравенствата и различията между джендърите (половете)“.<ref>[[#TuttleDavis2018|Tuttle & Davis (2018)]], с. 59.</ref>
 
=== В правото ===
Появата на понятието и разбирането на джендър теорията в юридически аспект може да се проследи до Конференцията на ООН за населението и развитието през 1994 г. в [[Кайро]] и Световната конференция за жените в [[Пекин]] през 1995 г. По това време понятието джендър започва да се появява в официалните документи на тези конференции, заменяйки понятието пол (''sex''), за да покаже, че неравенството между половете не е резултат от биологичните различия, а по-скоро от социално конструираните различия между половете.<ref>[[#KuharZobec2017|Kuhar & Zobec (2017)]], с. 33.</ref>
 
=== Ненаучна употреба ===
== Опозиция и критики ==
Извън полето на обществените науки понятието „джендър идеология“ се използва в полето на политиката. В тази си употреба то е противоположно на научната употреба на понятието и се използва не за да изобличи традиционните роли на мъжете и жените като обуславящи неравенството на жените, а напротив – да означи самото понятие „джендър“ като вредна и нежелана идеология.
Представители и активисти на религии, [[Консерватизъм|консервативни]] до [[Крайнодясна политика|крайно-десни]], някои [[Социалдемокрация|социалдемократични]] политически формации, и свързаните с тях организации, опонират на концепцията за пол, различна от биологичната, изучаването й, както и интегрирането в обществото, посредством протести, движения и легализации срещу социалните науки, целящи да ги представят като заплаха за традиционното семейство и полови роли.{{sfn|Kováts|2016|p=175}} В техните платформи, социологическия термин "джендър идеология" и негови производни форми като "джендър теория", "джендърология" и тн. са използвани в неотговарящ на академичната дефиниция, конспиративен контекст. Описвани са като тоталитарно течение с разрушителен характер{{sfn|Marchlewska ''et al.''|2019|p=766}}{{sfn|Kuhar |Paternotte|2017|pp=2, 6}}{{sfn|Corredor|2019|pp=628–629}}, което е подхранвано от предполагаем таен орден.{{sfn|Marchlewska ''et al.''|2019|p=766}}. Анти-джендър движенията набират най-голяма популярност в централна и източна [[Европа]].
 
В свои академични публикации проф. Мери Ан Кейс от юридическия факултет на [[Чикагския университет]] поставя реакцията срещу идеята за джендър в контекста на историята на идеята за „половата комплементарност“ (взаимното допълване на двата пола) в теологията на Католическата църква.
През 2006 и 2012 г. [[Габриеле Куби]], германска консервативна католическа активистка, публикува книгите „Джендър революцията“ и „Глобалната сексуална революция“. Куби е автор и на редица статии и публични лекции, в които говори за това как борбата за равнопоставеност на жените и мъжете е само прикритие за борба „срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността“, както и че понятието „джендър“ е въведено в нова употреба, за да „разколебае“, „дестабилизира“, „деконструира“ половата полярност“, т.е. представата за човека или като мъж, или като жена.<ref>[[#KubyGlasove2018|Куби (2018)]].</ref>
 
=== В България ===
През 2018 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на България]] се произнася с решение по конституционно дело за съответствие с конституцията на [[Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие]] (Истанбулската конвенция). Съгласно решението, тъй като в автентичния (английски и френски) текст на международния договор е употребено понятието „джендър“, то той съдържа „джендър идеология“. Съдържанието на така определената идеология и на понятието „джендър“ в това свое решение Конституционният съд описва по начин, близък до този на Светия престол и на Куби. Според съда „джендър идеологията“ е сбор от „идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация“. Съдът не се позовава на източници от теорията нито за съществуването на така посочената идеология, нито за така предложеното определение за нея. По отношението на понятието „джендър“ Конституционният съд отбелязва, че разбирането на българската конституция на понятието пол е свързано „с ясното разбиране [...] за идентифициране на личността като мъж или жена“, докато понятието за джендър е „противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория“. Според съда така „всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани“ и ако „обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Съдът постановява, че конвенцията не съответства на [[Конституция на България|конституцията]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310 |заглавие=Решение № 13 по конституционно дело № 3/2018 г. |достъп_дата=17.08.2019 г |достъп_ден_месец= |достъп_година= |автор= |фамилно_име= |първо_име= |автор_препратка= |съавтори= |дата=27.08.2018 г |година= |месец= |формат= |труд= |издател=Официален сайт на Конституционния съд на Република България |страници= |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |цитат= |език= }}</ref>