Разлика между версии на „Георги Кушовалиев“

м
(Уточнение, сбъркала съм източника)
Роден е в семейството на видния търговец и деец на [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби]] с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] през 50-те – 80-те години на XIX век [[Атанас Кушували|Атанас Гошов Кушували]]. Той също взема участие в борбите на кукушани за църковна независимост и за просвета на български език.
 
Занимава се с търговия.<ref>{{cite book|last=Влахов|first=Туше|authorlink=|coauthors=|title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание|url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf|accessdate=|year=1969|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=|pages=138}}</ref> През 1869 г. е сред дарителите за откриване на народно читалище в [[Кукуш]].<ref>{{cite book|last=Влахов|first=Туше|authorlink=|coauthors=|title=Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание|url=http://www.strumski.com/books/%D0%9A%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88.pdf|accessdate=|year=1969|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=|pages=126}}</ref>
 
През март 1871 г. негово писмо, описващо действия на [[Мелетий Византийски]] и негови емисари, попада в гръкоманските ръце на хора на солунския владика. В Солунската митрополия е направен и предаден на турците фалшив, злонамерен превод, придружен с клеветнически такрир, вследствие на което шестима души от Кукуш са арестувани поетапно, включително Георги Кушовалиев, а Атанас Кушували и [[Кузман Шапкарев]] са задържани цял месец. Накрая антифанариотската, а не антитурска насоченост е доказана и Солунската митрополия е разобличена.<ref>{{Цитат книга|last=Шапкарев|first=Кузман|title=За възраждането на българщината в Македония|year=1984|month=|publisher=Български писател|location=София|isbn=|pages=196–199}}</ref>
 
Заедно с баща си сътрудничи на [[Стефан Веркович]] с данни за Поленинската[[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинска епархия]] – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както със списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“.<ref>Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.</ref>
 
== Бележки ==
<references />