Стоилово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
John gerge (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 19:
Селото се споменава за първи път в османски регистри от [[1731]] г. под името ''Истуилова''. Основните поминъци по това време са [[овцевъдство]], [[въглищарство]] и [[кошничарство]], което се практикува и в наши дни. Жителите на селото вземат дейно участие и дават немалко жертви в освободителните войни, особено в [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]] ([[1903]] г.). Край Стоилово е местността [[Петрова нива]], където през юли същата година е взето решение за начало на въстанието в Одринско.
 
В околностите на Юртет живеел и българинът Стоил Кехая. Той имал шест красиви дъщери и, за да ги опази от турците да не ги вземат, се преместил на най-високото място в местността със своя род, където се намира сегашното село Стоилово. И никак не сгрешил - от двете си страни то било заградено от реки, които днес се наричат Хаидере и Велека. По поречието на Хаидере има чуден водопад, където хората си измайсторили бара, да си перат такъмите.Новото поселище пазело от турци, защото оттук ясно се виждали подстъпите към върха и местните имали време да се покрият, когато зърнат турски потери да прииждат към тях. С течение на годините примерапримерът на Стоил последвали и останалите български семейства. Живеещите във Велека пък по това време боледували от малария. За да избягат от коварната болест, част оттяхот тях също се преместили горе на върха. От благодарност към първооткривателя на това скътано от турците място те нарекли новото село на Стоил Кехая.<ref>Природен парк „Странджа“. Природно богатство, археологическо наследство, духовна култура. Автори: Дико Патронов, Иван Карайотов, Дияна Радойнова. ДПП „Странджа“, 1999 г.</ref>
 
При потушаването на въстанието Стоилово силно пострадва. Всичките 44 от 120 къщи са изгорени, останалите са ограбени, а сред населението има убити.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451</ref>