Йога: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки и корекции |
добавки по ен: |
||
Ред 20:
== Същност ==
[[Файл:A yogi seated in a garden.jpg|мини|220px|Йогин, седнал в градина]]
[[Файл:Yogisculpture.JPG|мини|170px|Статуя на йогин в [[Делхи]], Индия]]▼
Крайната цел на йога е ''[[мокша]]'' („освобождаване“), макар че нейната точна форма зависи от философското или богословско течение на съответната школа. В класическата система [[Ащанга виняса йога|ащанга йога]] крайната цел на йога практиката е достигането до състояние на ''[[самадхи]]'' и оставането в него.
[[Файл:Shiva Bangalore.jpg|мини|225px|Статуя на [[Шива]] в [[Бангалор]], [[Индия]], изпълняващ йога медитация в позиция [[падмасана|лотос]].]]▼
Според [[свами Вишнудевананда]] Йога има пет опорни точки:{{hrf|International Sivananda Yoga Vedanta Centres|2020}}▼
Според американския индолог [[Дейвид Гордън Уайт]], основните принципи на йога са до голяма степен установени към V век, като през следващите столетия се развиват редица техни вариации:{{hrf|White|2011|6}}
# [[Медитация|Медитативно]] средство за разкриване на дисфункционални [[Възприятие|възприятия]] и [[Познание|познания]], както и тяхното преодоляване с цел освобождаване от всяко страдание, постигане на вътрешен мир и спасение. Илюстрация на този принцип се открива в индуистки текстове, като „[[Бхагавад Гита]]“ и „[[Йога сутра]]“, в някои произведения на [[махаяна]] будизма, както и в [[Джайнизъм|джайнистки]] текстове.{{hrf|White|2011|6 – 8}}
# Издигането и разширените на [[съзнание]]то от индивидуалността към съвместното съществуване на всеки и всичко. Тези въпроси се обсъждат в източници, като индуистката ведическа литература и нейния епос „[[Махабхарата]]“, джайнистката „[[Прашамаратипракарана]]“ и в текстове на [[хинаяна]] будизма.{{hrf|White|2011|8 – 9}}
# Път към всеобщо познание и просветено съзнание, позволяващо осъзнаването на непостоянната (илюзорна, лъжлива) и постоянната (истинска, трансцендентна) [[реалност]]. Примери за това има в текстовете на индуистките школи [[Няя]] и [[Вайшешика]], както и в будистките текстове на [[Мадхямака]].{{hrf|White|2011|9 – 10}}
# Техника за влизане в други тела, създаване на множество тела и други свръхестествени действия. Описвана е в индуистката и будистка [[Тантра|тарнтрическа]] литература, както и в будистката „[[Саманяпхала Сута]]“.{{hrf|White|2011|10 – 12}} Някои автори смятат тези практики за твърде отдалечени от основните направления на йога.{{hrf|Mallinson|2013|165 – 180}}
▲Според [[
* Правилни упражнения (асани). Тялото ни е предназначено да се движи и да се упражнява. Ако начинът ни на живот не осигурява достатъчно движение на мускулите и ставите, с времето се появяват болести и дискомфорт. Подходящите упражнения трябва да са приятни за този, който ги изпълнява, същевременно полезни за тялото, ума и духа.
* Правилно дишане (пранаяма). Йога учи как да използваме максимално дробовете си и да управляваме дишането. Правилното дишане трябва да е дълбоко, бавно и ритмично. Това подобрява жизнеността и прочиства ума.
Line 30 ⟶ 37:
== Направления ==
▲[[Файл:Yogisculpture.JPG|мини|170px|Статуя на йогин в [[Делхи]], Индия]]
▲[[Файл:Shiva Bangalore.jpg|мини|225px|Статуя на [[Шива]] в [[Бангалор]], [[Индия]], изпълняващ йога медитация в позиция [[падмасана|лотос]].]]
Съществуват четири различни направления на йога: [[джнана йога]] – йога на знанието; [[карма йога]] – йога на действието (като карма йоги се характеризират дейните хора); [[бхакти йога]] – йога на космическата любов; и [[раджа йога]] – царска йога. За основоположник на системата йога се смята мъдрецът [[Патанджали]], който я обособява в творбата си „[[Йога сутра]]“ върху съществуващ вече опит на отделни йоги. Терминологията в нея е изцяло взета от [[Веди]]те и е съобразена с техния авторитет. Ето защо йога се причислява към една от шестте ортодоксални системи (признаващи авторитета на Ведите) – [[миманса]], [[санкхя]], [[няя]], [[вайшешика]], [[веданта]] и йога.{{hrf|Евтимов|1992|13 – 14}} Системата йога, изложена в „Йога сутра“ е позната още като ''ащанга йога'' (ащ – осем; анга – степен). Тя има осем степени, като всяко следваща степен е свързана с предходните и подготвя следващите:
[[Файл:Vrksasana.jpg|мини|250px|Практикуване на [[хатха йога]] в група]]
Line 94 ⟶ 104:
* {{cite journal | last = Joshi | first = K. S | year = 1965 | title = On the Meaning of Yoga | journal = Philosophy East and West | volume = 15 | issue = 1 | pages = 53 – 64 | doi = 10.2307/1397408 | url = https://www.jstor.org/stable/1397408?seq=1 | lang = en}}
* {{cite web | last = Mallinson | first = James | year = 2012 | title = Sāktism and ''Hathayoga'' | date = 28 June 2012 | url = http://www.khecari.com/resources/SaktismHathayoga.pdf | accessdate = 2013-09-19 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20130616025645/http://www.khecari.com/resources/SaktismHathayoga.pdf | archivedate = 2013-06-16 | url-status = dead | lang = en}}
* {{cite journal | last = Mallinson | first = James | title = The Yogīs' Latest Trick | journal = Journal of the Royal Asiatic Society | publisher = Cambridge University Press | volume = 24 | issue = 1 | year = 2013 | pages = 165 – 180 | doi = 10.1017/s1356186313000734 | lang = en}}
* {{cite book | last = Radhakrishnan | first = S. | authorlink = Сарвепали Радхакришнан | coauthors = C. A. Moore | title = A Sourcebook in Indian Philosophy | publisher = Princeton | year = 1967 | isbn = 0-691-01958-4 | url = https://archive.org/details/sourcebookinindi00radh | lang = en}}
* {{cite book | last = Samuel | first = Geoffrey | title = The Origins of Yoga and Tantra | url = https://books.google.com/books?id=JAvrTGrbpf4C | year = 2008 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-69534-3 | lang = en}}
| |||