Уикипедия

Пиргово: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Krastev74 (беседа | приноси)
72 редакции
мРедакция без резюме
разместване по раздели, поправяне на правопис
Ред 32:
Тракийската, антична и средновековна крепост Калето се намира на 3 km североизточно по права линия от центъра на село Пиргово общ. Иваново и на 508 дунавски km на високия бряг на река Дунав.
 
През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката.
През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката. В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/kalojan/mechka/sm_istorija_2.htm www.promacedonia.org]</ref> На 12 декември 1877 г. многобройни османски сили излизат от Русчушката крепост. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8.30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – Гюр чешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са 2 атаки при с. Мечка и с контраатки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосната лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при Гюр чешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя. Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3000 убити и ранени.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 79, 150 – 151</ref> В следствие на ожесточената битка са опожарени над сто къщи, както и църквата. Останали са само две дървета след 1877 г. – [[круша]] и [[бряст]], като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.▼
 
В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/kalojan/mechka/sm_istorija_2.htm www.promacedonia.org]</ref>
 
▲През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката. В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.<ref name=":0">[http://www.promacedonia.org/kalojan/mechka/sm_istorija_2.htm www.promacedonia.org]</ref> На 12 декември 1877 г. многобройни османски сили излизат от Русчушката крепост. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8.30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – Гюр чешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са 2 атаки при с. Мечка и с контраатки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосната лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при Гюр чешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя. Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3000 убити и ранени.<ref>Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 79, 150 – 151</ref> В следствие на ожесточената битка са опожарени над сто къщи, както и църквата. Останали са само две дървета след 1877 г. – [[круша]] и [[бряст]], като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.
 
Жители на селото се включват и в Балканските войни и в Първата световна война. За участието си в Първата световна война с различни степени на военния орден "За храброст" са наградени 20 редници, ефрейтори и младши подофицери за действията им при боевете по време на [[Чеганска операция|Чеганската операция]]. За участието си във войната със същият органорден са наградени още 12 редници, ефрейтори и младши подофицери, а с награда за участие в боевете при [[Битка при завоя на Черна|Завоя на река Черна]] е старши подофицер. По полетата на Балканските войни своят живот са дали 36 жители на селото. Техните гробове са край [[Лозенградска операция|Лозенград]], [[Трънски отряд (1913)|Шоин рид, връх Букова глава]], [[Пробив при Добро поле|Добро поле]], край [[Люлебургаско-Бунархисарска операция|Бунархисар]], [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]], Гевгелия, Крива паланка и други места на военните действия. По време на Първата световна война са убити други 30 жители. Лобните им места са в Щипско, Кавадарско, Битолско, [[Битка при Каймакчалан|връх Каймакчалан]], Търнава, Долно Чичево, Сяр, Велес и други. Трима са загиналите попри боевете във Втората световна война. ▼
 
Северозападно от селото, през пролетта на 1949 г., е създаден концлагер за политически затворници – около 300 на брой, докарани от различни затвори, работят в каменна кариера, разположена на самия бряг на Дунава.
Line 109 ⟶ 115:
Свидетелство за почитта към жертвите от войната 1877-1878 година, е и големият каменен монумент, който се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава. Паметникът е построен по типов проект на седемте еднакви паметника: „Орлово гнездо“, Свищов, Плевен, Стара Загора, Шейново, Мечка, Черковна през 1900 г. Освещаването му е станало през 1907 г. <ref name=":0" />
 
Вероятно Пиргово е прилежалопринадлежало към духовния и административен център около средновековния град [[Червен (град)|Червен]]. Пиргово е в близост до долината на река [[Русенски Лом]], представлявала през Второто българско царство център на исихазма. Долината е известна със скалните манастири около днешното село [[Иваново (Област Русе)|Иваново]] (център на общината) и [[Басарбово]], до което се намира Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски“.
 
== Забележителности ==
Line 134 ⟶ 140:
== Други ==
Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" е основано през 1922 г. от адвоката Иван Николов, учителя Йордан Атанасов и Димо Варамезов. През 1966 г. за председател е избран Ангел Д. Бобоков. По-нататък такива стават Ст. Иванов, Асен Върбанов, Параскев Иванов, Ганчо Колев, Николай Рекинов, Илия Кьосев и Атанас Ив. Янакиев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Inventory&agid=30&flgid=22494&ilgid=59569|заглавие=ИА Архиви|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
 
▲Жители на селото се включват и в Балканските войни и в Първата световна война. За участието си в Първата световна война с различни степени на военния орден "За храброст" са наградени 20 редници, ефрейтори и младши подофицери за действията им при боевете по време на [[Чеганска операция|Чеганската операция]]. За участието си във войната със същият орган са наградени още 12 редници, ефрейтори и младши подофицери, а с награда за участие в боевете при [[Битка при завоя на Черна|Завоя на река Черна]] е старши подофицер. По полетата на Балканските войни своят живот са дали 36 жители на селото. Техните гробове са край [[Лозенградска операция|Лозенград]], [[Трънски отряд (1913)|Шоин рид, връх Букова глава]], [[Пробив при Добро поле|Добро поле]], край [[Люлебургаско-Бунархисарска операция|Бунархисар]], [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджа]], Гевгелия, Крива паланка и други места на военните действия. По време на Първата световна война са убити други 30 жители. Лобните им места са в Щипско, Кавадарско, Битолско, [[Битка при Каймакчалан|връх Каймакчалан]], Търнава, Долно Чичево, Сяр, Велес и други. Трима са загиналите по боевете във Втората световна война.
 
Битовото водоснабдяване на селото е извършено през периода 1961 - 1968 година.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пиргово“.