История славянобългарска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 109.107.82.235 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{Книга
| име = История славянобългарска
| име в оригинал = Исторїѧ славѣноболгарскаѧ
| корица = Istoriya-slavyanobulgarska.jpg
| px = 230
| корица-текст = Първа страница от „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“
| други-имена =
| език = смес от говорим [[български език|български]] и [[църковнославянски|черковнославянски]]<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | authorlink=Любомир Андрейчин| title = Из историята на нашето езиково строителство | url = http://www.promacedonia.org/la/la5_1.html | place = София | year = 1986 }}</ref>
| автор = [[Паисий Хилендарски]]
| преводач =
| създадена-година = [[1762]]
| създадена-държава= [[Хилендарски манастир|Хилендарски]] и [[Зографски манастир]]<ref name="hist1914">{{cite book
| author = Иванов, Йордан | coauthors = Хилендарски, Паисий
| title = Исторїя славѣноболгарская, собрана и нареждена Паисїемъ Iеромонахомъ въ лѣто 1762
| publisher = Българска академия на науките
| lang = bg
| year = 1914
| url = https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Paisii_Hilendarski_Istoriya_Slavyanobolgarskaya_red_Y_Ivanov_BAN_1914.pdf
| location = София
}}</ref>, [[Света гора]]
| жанр = [[Историография]]
| вид = ръкопис
| следваща = Многобройни ръкописни преписи
| бележки = Многобройни издания на [[български език|новобългарски]]
| общомедия = История славянобългарска
}}
'''„История славянобългарска“''' (оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битибитиа болгарскаѧ''') е първото възрожденско произведение на [[преписБългария|реписбългарската]] историография, написано от [[Паисий Хилендарски]] в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и [[Зографски манастир|Зографския манастир]]<ref name="hist1914"/> в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв [[препис]] е дело на [[Софроний Врачански]] (1765). Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].
 
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от [[Йордан Иванов]] и публикувано през 1914 г. от [[БАН]]<ref name = "hist1914" />. До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, [[Света гора|Атон]]. Българските разузнавателни служби, [[ДС]], подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на [[Студената война]]. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. президентът [[Петър Стоянов]] я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на [[Софийски университет|Софийския университет]] осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.
(оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї бити'''[[препис|репис]] е дело на [[Софроний Врачански]] (1765). Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].
 
През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на [[НИМ]] издава фототипно преписа-белова както и преведените от [[Петър Динеков|тишо Динеков]] текстове на новобългарски език.
Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от [[Йордан Иванов]] и публикувано през 1914 г. от [[БАН]]<ref name="hist1914" />. До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, [[Света гора|Атон]]. Българските разузнавателни служби, [[ДС]], подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на [[Студената война]]. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. президентът [[Петър Стоянов]] я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на [[Софийски университет|Софийския университет]] осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.
 
През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на [[НИМ]] издава фототипно преписа-белова както и преведените от [[Петър Динеков|тишо Динеков]] текстове на новобългарски език.
 
== За идеята и влиянието на Паисиевата творба ==