Василий Велики Комнин: Разлика между версии

Василий остава в Константинопол до смъртта на брат си Андроник и възкачването на малолетния му син Мануил II на трапезундския престол през 1332 г. Тогава провизантийската партия в двора отправила покана към Василий да се завърне в родината и да заеме престола на малолетния император. През август 1332 г. малолетният Мануил II е детрониран и изпратен в манастир, а Василий е коронован за император. Управлението си новият император започва с репресии срешу всички грузински аристократи, които заемат висши длъжности в управлението. Така отстранени от властта били великият дука Лека и синът му – великият доместик Цамбас. За нов велик дика е назначен евнухът Йоан, който обаче организирал заговор и метеж с цел връщането на престола на малолетния Мануил II.<ref>{{citation| first=William | last = Miller | title = Trebizond: The last Greek Empire of the Byzantine Era: 1204 – 1461 | original-yearorigyear= 1926 | place = Chicago | publisher = Argonaut |year =1969| page = 44}}</ref> Въстанието на Йоан е потушено, а Мануил II е удушен, за да се елиминира всяка бъдеща заплаха за властта на Всилий.

Изгубил доверие в местните аристократи и ползвайки се с омразата на народа, Василий започва да се обгражда с наемни отряди от телохранители, които се държали изключително дръзко и арогантно спрямо местното население, а това подклаждало омразата на местните до такава степен, че по време на едно слънчево затъмнение, което било изтълкувано като проява на божия гняв, жителите на града нападнали императора с камъни и го принудили да търси спасение зад стените на градската цитадела.<ref>{{citation| last=Finlay | title= The History of Greece and the Empire of Trebizond, (1204 – 1461)|place =Edinburgh | publisher =William Blackwood | year =1851 | page = 418}}</ref><ref name="Panaretos">{{citation| author =Michael Panaretos | chapter=Chronicle, ch. 21. Greek text and English translation in Scott Kennedy| title = ''Two Works on Trebizond'' |series = Dumbarton Oaks Medieval Library | volume=52| place= Cambridge | publisher= Harvard University |year = 2019 |pages= 11 – 13}}</ref>