* Преиграването на финала трябва да се проведе на следващия ден – 23 август 1926 г., но реферът Г.Георги Григоров (основател на СК Славия), не се явява. Съгласно действащия тогава правилник, капитаните на двата отбора [[Стефан Чумпалов]] (Славия) и [[Егон Терцета]] (Владислав) трябва да определят със споразумение по между си негов заместник. До съгласие обаче не се стига и мачът не се провежда. Два дни по-късно БНСФ присъжда служебна загуба на Владислав и обявява Славия за държавен първенец. Владислав обаче оспорва това решение пред Арбитражния съд, който го отменя.
* На 5 декември по време на 4-тия федерален конгрес в Бургас е взето решение да се проведе нов финал. Насрочена е датата 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе. БНСФ насрочва нова дата на финала – 7 април 1927 г. На определената дата и час на терена се явява само отборът на Владислав. Присъдена му е служебна победа с 3:0 и титлата на България.▼
▲* На 5 декември на 4-тия федерален конгрес в Бургас е взето решение да се проведе нов финал. Насрочена е датата 26 декември 1926 г. Двата отбора са съгласни, но Софийската окръжна спортна област забранява на Славия да играе. БНСФ насрочва нова дата на финала – 7 април 1927 г. На определената дата и час на терена се явява само отборът на Владислав. Присъдена му е служебна победа с 3:0 и титлата на България.
