Психотерапия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) без реклама |
|||
Ред 1:
'''Психотерапията''' е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване главно на психичното равновесие на [[личност]]та.
Психотерапията е метод за работа с пациенти/клиенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За тази цел се използва взаимодействието между пациента/клиента и психотерапевта. Кои методи ще се приложат зависи от проблематиката, представяните симптоми и трудности, както и от следваната от терапевтът теория.<ref>„Енциклопедия Психология и поведенческа наука“, изд. Наука и изкуство 2008</ref>
Line 7 ⟶ 8:
== Етимология ==
„Психотерапия“ идва от древногръцките думи ''ψυχή'' (психи), означаваща дъх, дух или душа и ''θεραπεία'' (терапея), лечение.<ref>[http://www.yourdictionary.com/psychotherapy Your dictionary definition]</ref> Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890.<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/psychotherapy Merriam-Webster dictionary definition]</ref> Дефинира се като облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма и терапевта и човекът извършващ терапията има няколко форми на обучение за постигането на целта. Това са тези две точки, които разделят психотерапията от другите форми на консултиране или загриженост.<ref>{{cite book |title=An Introduction to the Psychotherapies|editor= Bloch, Sidney ''(ed.)'' |last=Frank|first=Jerome|pages=
== Психотерапевтични системи ==
Line 36 ⟶ 37:
Обръща клиентите в контекста на духовното разбиране на съзнанието.
Освен споменатите, могат да се разграничат още много и различни подходи, методи и стилове в психотерапията (само през периода от 1890 г. до 1980 г. те са над 250,<ref>Henrick 1980</ref> а след 1996 вече са повече от 450.<ref>Maclennan 1996</ref>). Много
Най-важното, което следва да се има предвид от лицата, които са решили да се обърнат към услугите на психотерапията, е че независимо от техните първоначални впечатления (понякога противоречиви) тя винаги има ефект. А когато той се различава от очакванията, винаги може да се анализират причините, както и да се промени част или целия подход към проблема. И накрая – фактът, че сте се подложили на психотерапия съвсем не ви прави „психически неустойчиви“, дори напротив – нарежда ви сред по-малкия брой хора, които признават, че имат проблем, и доказват, че търсят начини да го разрешат. След като признаеш това, останалите стъпки са много по-лесни.
===
Търси решение на проблема в дълбочината на семейната история. Метод, разработен от [[Берт Хелингер]]. Бърз и ефективен. Терапията се развива в един или няколко сеанса. Прави се интервю с клиента, за да се изясни откъде би могъл да идва симптомът или проблемът. После се прави картина чрез представители или мислено, за да се илюстрира нагледно каква е скритата динамика на ниво семейна система. Хелингер го нарича
=== [[Модел на вътрешните семейни системи]] ===
Доста нов метод, който разглежда пациента като
== Източници ==
|