Андрей Иванов (футболист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 37:
Андрей Иванов започва да играе футбол в [[ФК Тича|Тича]]. През 1920 г., недоволен от управлението на клуба, заедно с още няколко съотборници, се премества в СК Гранит, клон на Тича. През 1921 г. Гранит се отделя като самостоятелен клуб и малко по-късно приема името Владислав.
 
За периода, в който играе, Иванов има завидно спортно дълголетие. Носи екипа на [[ФК Владислав|Владислав]] цели 19 години. За това време печели три пъти титлата от [[Държавно първенство по футбол|Държавното първенство]] през [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]] и [[Първенство на България по футбол 1934|1934]]. Заедно със своя съотборник [[Димитър Димитриев]] са първите футболисти в историята на българския футбол, които стават трикратни шампиони с един и същ клуб. Освен това с Владислав е 7 пъти първенец на Варна.
На финала на Държавното първенство през 1925 г. Ивановсрещу отбелязваЛевски иоткрива резултата в 3-ата минута, отбелязвайки първия в историята гол на финал за [[Царска купа|Царската купа]]. Същата година с Владислав печели и Сребърната купа на Букурещ. Има 2 мача за националния отбор и 1 отбелязан гол.
 
== Външни препратки ==
Той заедно със своя съотборник [[Димитър Димитриев]] са първите футболисти в историята на българския футбол трикратни шампиони с един и същ клуб. Също така Иванов е и седемкратен шампион на Варна.
*[https://eu-football.info/_player.php?id=9153 Профил на Иванов] в сайта eu-football.info
 
На финала през 1925 г. Иванов отбелязва и първия в историята гол на финал за Царската купа. Същата година печели и Сребърната купа на Букурещ. Има 2 мача за националния отбор и 1 отбелязан гол.
 
{{мъниче|български футболист}}