Мария Палеологина Кантакузина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Визуален редактор |
Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 46:
Решението на царицата да се омъжи за убиеца на мъжа си се осъжда от нейните съвременници
като „неприлично“ и „нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло. Пахимер разказва, че той започнал „да важничи пред нейните пратеници и проявявал привидна гордост“, заявявайки, че не желае царската власт даром, че се опасява „да не би някой да кажел че е женолюбец и женкар“, „да не би да го изнежат нравите на ония, които ще го приемат и ще го презират много“. Въпреки колебанията си Ивайло приема предложението, което придава законност на претенциите му за трона. За средновековието съвсем не е необичайно един претендент за престола да се легитимира чрез брак със дъщерята, сестрата или вдовицата на покойният монарх. През време на Македонската династия такава практика е често явление във Византия, в България тя е практикувана от Борил, който се жени за вдовицата на предшественика си. Съвсем разбираемо от подобен ход се възползва и Ивайло. За знатната византийка, племенница на василевса, от фамилии с вековна история – Кантакузин и Палеолог
царица. Обичайната съдба на бившите царици е да постъпват в манастир. Мария трябвало да избира между униженията и това окончателно да се оттегли от политическата сцена.
Бракът на Мария с Ивайло
== Сваляне от престола ==
|