Томас I Савойски: Разлика между версии

'''Томас I Савойски''' или '''Томас дьо Мориен''', наречен „Приятел на общините“[[Средновековна комуна|комуните]]“ <ref>{{Цитат книга|last=Rossotti|first=Renzo|title=Curiosità e misteri di Torino|year=1992|month=|publisher=Newton Compton editore|location=|lang=it|isbn=|pages=108}}</ref> или „[[Гвелфи и гибелини|Гибелин]]“ (Томазо Примо ди Савоя, {{lang|it|Tommaso I di Savoia}}, detto ''Amico dei Comuni'', {{lang|fr|Thomas I^er de Savoie}}, dit ''L'Ami des communes'' ou encore ''le Gibelin''; * 20 май [[1177]], сл. 26 май 1178 или 27 май [[1178]] в Замък Шарбониер<ref name=":23" group="N">Замъкът Шарбониер (на [[Френски език|фр]]. ''Château de Charbonnières,'' на [[Латински език|лат]]. ''castrum carboneria)'' е древен укрепен замък от [[11 век|XI век]], преустроен през [[16 век|XVI век]], на територията на дн. градче Егбел (''Aiguebelle'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]]''.''</ref> † [[1 март]] [[1233]] в [[Монкалиери]]) е '''9-и граф на [[Савойско графство|Савоя]]''', граф на [[Мориен]], [[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господар (синьорсеньор) на Пиемонт]], маркиз на Италия ([[1189]] – [[1233]]), [[имперски викарий]] за [[Ломбардия]] (от 1226).

Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] Самюел Гишенон в неговата „[[Генеалогия|Генеалогична]] история на [[Савойска династия|Кралския дом на Савоя]]“<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f280.image.r=.langFR#ES|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|page=|pages=242}}</ref> Томас е първият и единствен син на [[Хумберт III Савойски]], нар. ''Светеца'' (* 1136 † 1189) – 8-и [[Савойско графство|граф на Савоя]], [[Графство Аоста|граф на Аоста]] и на [[Мориен]], и маркиз на Италия, и на четвъртата му съпруга [[Беатриса Маконска]] или Беатриса Виенска (* 1160 † 1230), дъщеря на [[Гералд I (Макон)|Гералд I]] († 1224), граф на [[Графство Макон|Макон]] и [[Виен (графство)|Виен]].<ref name=":11" /><br>Има три полусестри от третия брак на баща му с [[Клеменция от Церинген]]: София (* 1165 † 1202), Алисия (* 1166 † 1174) и Елеонора (* 1167 † 1204).<br>Томас е племенник на [[Мафалда Савойска (кралица на Португалия)|Мафалда Савойска]] († 1157), съпруга от 1146 г. на първия португалски крал [[Афонсу I]].<br>Наречен е „Приятел на общините“комуните“ заради широките свободи, които дава на своите общини[[Средновековна комуна|комуни]].

Томас е роден след [[26 май]],<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233A|заглавие=B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I|автор=|фамилно_име=Cawley|първо_име=Charles|дата=|труд=Medlands – Foundation for Medieval Genealogy|език=en|архив_дата=|достъп_дата=3.5.26 ноември 2020}}</ref> вероятно на [[27 май]] [[1178]] г., а според Самюел Гишенон<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f281.item.r|year=1660|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=244}}</ref> и други френски автори<ref>{{Цитат книга|last=Prieur|first=Jean|last2=Vulliez|first2=Hyacinthe|title=Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé|year=1999|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=81 – 82}}</ref> – на [[20 май]] [[1177]] г. в замъка Шарбониер<ref name=":23" group="N" /> – графска резиденция на [[Савойска династия|Хумбертините]] в долината [[Мориен]].<ref name=":4">{{Цитат книга|last=Palluel-Guillard|first=André|title=La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes|url=http://www.savoie-archives.fr/archives73/dossiers_sabaudia/maisondesavoie/09-thomas1.php|accessdate=3.5.26 ноември 2020|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=12}}</ref> Раждането на син е голяма радост за баща му [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]], който има единствено дъщери от предходните си три брака.<ref name=":4" /> <ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Regesta comitum Sabaudiae, doc. n° CCCXLVII|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n142/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=127}}</ref>То му е съобщено от умиращия светиСвети Антелм, тогавашен епископ на [[Беле]].<ref name=":15">{{Цитат книга|last=Lovie|first=Jacques|last2=Beauchesne|first2=H.|title=Histoire des Diocèse de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11|year=1979|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=0336 – 0539|pages=36}}</ref> Детето е наречено Томас в чест на [[Томас Бекет|Св.Свети Томас Бекет]].<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/354/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=355}}</ref>

Според [[Франция|френския]] [[Историография|историк]] Виктор Флур дьо Сен-Жони<ref>{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f234.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=222}}</ref> и английския историк Чарлз Превитè-Ортън<ref name=":0" /> Томас наследява властта под опеката и [[регент]]ството на [[Бонифаций Монфератски]], син на [[Маркграфство Монферат|маркиза на Монферат]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] и братовчед на баща му.<ref name=":5">{{Cite journal|last=Andenmatten|first=Bernard|date=24.2.2011|title=Savoie, Thomas Ier de|url=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/017864/2011-02-24/|journal=Dictionnaire historique de la Suisse|language=fr|volume=|pages=|access-date=4.5.26 ноември 2020|via=}}</ref> Последната [[Крал на Италия|кралица на Италия]] [[Мария Жозе Белгийска]] в „Произход на [[Савойска династия|Дом Савоя]]''“'' пише, че опеката над Томас е била поверена на [[Маркграфство Монферат|маркиза на Монферат]] [[Вилхелм V (Монферат)|Вилхелм V]] – спътник по оръжие на дядо му [[Амадей III Савойски|Амадей III]] по време на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], но понеже по онова време той се намирал в [[Свети земи|Светите земи]], тя е била поета от второродния му син [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233B|заглавие=#ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Maurienne|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=en|архив_дата=|достъп_дата=21.4.2020}}</ref><br>След смъртта на [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]] е създаден [[Регент|регентски]] съвет за управление на графството, в който влизат и неговият опекун [[Бонифаций Монфератски]] и влиятелната майка му [[Беатриса от Нюрнберг|Беатриса Маконска]].<ref name=":5" /> Графският съвет, състоящ се обикновено от благородници и в по-малка степен – от духовници, вероятно също играе роля през този период.<ref name=":6">{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=325 – 327}}</ref> Ролята му е да подпомага графа в управлението на властта, по-специално във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и във вътрешната и във външната политика на графството, като играе роля в решенията за женитба, както и при смяната на графа в случай на отсъствие.<ref name=":6" /><br>Когато става пълнолетен през август [[1191]] г., Томас има енергията, военната склонност и харизмата, от които баща му е бил лишен.<ref name=":16">{{Цитат книга|last=Mariotte Löber|first=Ruth|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA108#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=108 – 111}}</ref> Под ръководството на [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций]] той става смел рицар и доблестен човек на действието,<ref name=":0" /> и на практика графството преминава от религиозно ръководство към военно.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de la Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f234.image.texteImage#ES|year=1868|month=|publisher=Bonne, Conte-Grand & Cie éditeurs|location=Chambéry|lang=fr|isbn=|pages=223 – 224}}</ref> Савойската държава от десетилетен поддръжник на привържениците на [[Папа]]та ([[Гвелфи и гибелини|гвелфи]]) става поддръжник на привържениците на [[Свещена Римска империя|Императора на Свещената Римска империя]] (гибелини).<ref name=":1" /><ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=2003|title=Choix et représentations. L'entourage des comtes de Savoie|url=|journal=À l'ombre du pouvoir : les entourages princiers au Moyen Age par Alain Marchandisse, Jean-Louis Kuppe|language=fr|publisher=Librairie Droz|volume=|pages=269|isbn=978-2-87019-283-2|via=}}</ref><br>Въпреки младата си възраст Томас се заема със задачата да завладее нови територии на [[северозапад]]. През [[1191]] г. той предоставя на [[Вале д'Аоста|долината на Аоста]] Харта на свободите (на [[Френски език|фр.]]: ''Charte des franchises''), признавайки правото на района на политическа и административна автономия.<ref name=":16" /> Епископът на [[Аоста]] се възползва от напрежението между графството и [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|императора]], за да получи по-голяма власт във времето и по-специално – една трета от всички публични приходи.<ref>{{Cite journal|last=Galland|first=Bruno|date=|title=Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409|url=https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1998_mon_247_1|journal=Collection de l'École française de Rome|volume=|pages=28|isbn=978-2-72830-539-1|access-date=3.5.2020|via=}}</ref> Впоследствие Томас подкрепя император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] срещу [[Папска държава|папството]]. Тази нова политическа ориентация е мотивирана от заплахата, която [[Савойско графство|Савойското графство]] избягва малко преди зимата на 1187 г., когато имперските войски нахлуват в [[Пиемонт]] и в [[Вал ди Суза|долината на Суза]]. Тази ориентация му струва прозвището „Гибелин“.<ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=|year=2002|title=La Savoie et l'Orient du xie au xve siècle|url=|journal=Collectif, Frontières contacts et échanges en Savoie, t. 104|series=Mémoires & Documents|language=fr|volume=|page=|pages=85|via=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Ménabréa|first=Henri|title=Histoire de la Savoie, Bernard Grasset.|year=(réimpr. 2009) (1re éd. 1933)|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=91}}</ref> От тогава той започва да използва по-скоро традиционния имперски флаг с орел на златно поле отколкото този със сребърен кръст върху червено поле.<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=173}}</ref>

Томас I наследява от баща си около 25 стратегически позиции (замъци), разположени на териториите на [[Мориен]], Новалез,<ref group="N">днДн. район Л'Аван Пеи савояр (''L'Avant-Pays savoyard''), бивш Пти Бюже (''Petit-Bugey'') или Бюже савояр (''Bugey savoyard''), или още Пти Бюже савояр (''Petit-Bugey savoyard''), който се намира в най-западната част на деп. [[Савоа]], [[Франция]], в район, ограничен от Шен дьо л'Епин (''Chaîne de l'Épine''), Мон дю Ша (''Mont du Chat'') на изток, Гийер (''Guiers'') на югозапад и река [[Рона]] на северозапад.</ref> [[Тарантез]], [[Вал ди Суза|долината наДолината Суза]], [[Вале д'Аоста|долината на Аоста]], [[Шабле]], [[Бюже]], [[Пиемонт]] и [[Виеноа]].<ref>{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=26}}</ref> През 1191 г. [[Маркграфство Монферат|маркизитемаркграфовете на Монферат]] и [[Маркграфство Салуцо|Салуцо]] възстановяват в [[История на Торино|Торино]] властта на графа, намалявайки правомощията на [[Епископ|епископа]].<ref name=":1" /> По онова време Томас и Бонифаций са и гости на император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] във [[Фулда (град)|Фулда]].<ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles|title=The Early History of the House of Savoy|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/356/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=357}}</ref> 

За разлика от баща си, който открито се противопоставя на [[Свещената римска империя|Свещената Римска империя]], Томас основава управлението си върху политиката на помирение, базирана на благоразумие и на фини политически маневри. Благодарение на това той скоро получава благодеяния и земи от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]], а император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] го назначаваправи през [[1226]] г. за [[имперски викарий]] в [[Ломбардия]],<ref>{{Цитат книга|last=Wustemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, doc. 64|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=29}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Galland|first=Bruno|title=Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409|url=https://www.persee.fr/doc/efr_0223-5099_1998_mon_247_1|year=1998|month=|publisher=Collection de l'École française de Rome|location=|isbn=978-2-72830-539-1|pages=172}}</ref>като по този начин Томас става официален негов представител.<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Cahiers d'histoire|volume=Volume 19|year=1974|month=|publisher=Comité historique du centre-est|location=|isbn=|pages=49}}</ref><ref>Thérèse Leguay et Jean-Pierre Leguay, Paris, Éditions Jean-paul Gisserot, 2005, 128 <abbr>p.</abbr> <small>(ISBN 978-2-87747-804-5)</small>, <abbr>с.</abbr> 27. Книгата обаче съдържа грешка при споменаването на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], когато е в този период царува [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]].</ref>

Томас I разширява правата си в регион [[Бюже]], в страната [[Во]], в [[Кариняно]] и в [[Пиемонт]], и получава титлата „[[Принц на Пиемонт#Господари на Пиемонт|господарГосподар на Пиемонт]]“. Още през [[1197]] г. император [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] отменя отстъпките, дадени от баща му [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] на епископите на [[Пиемонт#История|Пиемонт]], и признава авторитета на [[Савойско графство|графаГрафа на Савоя]],<ref>{{Цитат книга|last=Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f236.image.texteImage#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=224}}</ref> който в следващите години е доста активен в района.<ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles William|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/372/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=367}}</ref> През [[1207]] г. Томас заминава за [[Базел]], за да потвърди подкрепата си за [[Крал на римляните|римско-немския крал]] [[Филип Швабски]], като гарантира подкрепата си в Италия и в замяна получава инвеститурата за всичките владения, принадлежали на семейство му.<ref>{{Цитат книга|last=Previté-Orton|first=Charles William|title=The early history of the house of Savoy (1000 – 1233)|url=https://archive.org/details/earlyhistoryofho00prev/page/372/mode/2up|year=1912|month=|publisher=|location=|lang=en|isbn=|pages=}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 43|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=18 – 19}}</ref><ref name=":5" /> Като [[феод]]и императорът му дава Замъка на Мудон<ref name=":31" group="N">Замъкът на Мудон (''château de Moudon'') се намира в град Мудон, дн. кантон [[Во]], [[Швейцария]].</ref><ref name=":26">{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA147#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=Librairie Droz – Académie florimontane|publisher=|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=147 – 148}}</ref>, [[Киери]] – пазарен град близо до [[Торино]] и Тестона (дн. [[Монкалиери]]) в [[Пиемонт]].<ref name=":5" />

През [[1211]] – [[1212]] г. Томас I заедно с господаря на [[Фосини]] Аймон II атакува епископите на [[Графство Женева|Женева]].<ref>{{Цитат книга|last=de la Corbière|first=Matthieu|title=L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève : Étude des principautés et de l'habitat fortifié (xiie – xive siècle)|year=2002|month=|publisher=Académie salésienne|location=Annecy|isbn=978-2-90110-218-2|pages=293}}</ref> Инвеститурата му във [[Во]] е в ущърб на рода Церинген (''Zähringen''), принадлежащ към [[Гвелфи и гибелини|гвелфите]].<ref name=":27">{{Цитат книга|last=Menabrea|first=Léon|title=Des origines féodales dans les Alpes occidentales, Imprimerie royale|url=https://books.google.fr/books?id=zWma2I7JVCEC&pg=PA255#v=onepage&q&f=false|year=1865|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=255}}</ref> Опозиция има и от страна на епископа на [[Лозана]] Рожер дьо Вико Пизано, също гвелф.<ref name=":26" /> <ref name=":27" /> Навремето замъкът на Мудон<ref name=":31" group="N" /> е принадлежал на лозанските епископи, но епископът остава господар на града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/007578/2010-09-16/|заглавие=Moudon (bailliage, district)|автор=Jean-Jacques|фамилно_име=Bouquet|първо_име=|дата=16.9.2010|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> <ref name=":26" /> Започва война и Томас I опожарява замъка Люсон<ref group="N">Шато дьо Люсон (''Château de Lucens'') е средновековно укрепено имение на върха на скален хълм в градчето Люсон, кантон [[Во]], [[Швейцария]].</ref>, който е епископска резиденция.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/002475/2017-02-06/|заглавие=Lucens [archive]|автор=|фамилно_име=Pahud|първо_име=Alexandre|дата=26.112009|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> <ref name=":26" /> С подписването на мирния договор в Бюрие<ref group="N">[[Бенедиктински орден|Бенедиктински]] [[приорат]] в град [[Монтрьо]], дн. [[Швейцария]]</ref> през [[1219]] г. между Томас I и новия епископ Бертолд дьо Нюшател Томас отстоява правата си над Мудон и подчертава своето установяване в северната част на [[Женевско езеро|Женевското езеро]].<ref name=":5" /> Той фактически получава суверенитет над града, въпреки че епископът запазва сюзеренната власт.<ref name=":28">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/002478/2010-01-28/|заглавие=Moudon (commune)|автор=|фамилно_име=Fontannaz|първо_име=Monique|дата=28.2.2010|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200573|заглавие=REG 0/0/1/573|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> В бъдеще градът става център на властта на [[Савойска династия|домДом Савоя]] за страна [[Во]].<ref name=":28" /><ref name=":26" />

Останалата част от политическата активност на Томас I е белязана от възстановяването на изгубените от предшествениците му владения. Той се съюзява със силни [[феодал]]и и [[епископ]]и, опитвайки се да сключи съюз с италианските общини и господарства, за да укрепи своите територии и да увеличи славата на Савоя. Бунтуващите се [[Феодал|феодални]] [[Барон|барони]] и много общиникомуни биват подчинени на волята му. Благоприятните съюзи се дължат и на брачни договори. В края на [[1218]] г., след договор от 1 юни, Томас I жени дъщеря си Маргарита за [[Хартман IV фон Кибург]] – син на граф [[Улрих III фон Кибург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019520/2008-11-06/|заглавие=« Kibourg [Kyburg [archive], de] « 1 – La famille de Kibourg »|автор=Martin Leonhard|фамилно_име=|първо_име=|дата=24 février 2009|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne,|архив_дата=|достъп_дата=4.5.26 ноември 2020}}</ref><ref name=":5" /><ref name=":4" /> Този съюз дава възможност да се съберат два наследнически клона на [[Херцог|херцогския]] род Церинген,<ref name=":5" /> притежаващ северната част на [[Швейцария]] ([[Райнфелден]], [[Фрибур (кантон)|Фрибур]] и [[Берн]]). Последният по-стар клон на рода изчезва през годината и наследството преминава към [[Дом Кибург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019520/2008-11-06/|заглавие=« Kibourg [Kyburg [archive], de] » « 1 – La famille de Kibourg ».|автор=Martin Leonhard|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|архив_дата=6.11.2008|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/fr/articles/019504/2015-01-25/|заглавие=« Zähringen, de [archive] »|автор=Erwin Eugster|фамилно_име=|първо_име=|дата=25.1.2015|труд=Dictionnaire historique de la Suisse en ligne|архив_дата=|достъп_дата=4.5.26 ноември 2020}}</ref> Томас жени и дъщеря си [[Беатриса Савойска|Беатриса]] в [[Дронеро]] през [[1219]] г. за графа на [[Прованс]] [[Раймон Беренгер IV (Прованс)|Раймон Беренгар IV]][[Дронеро|.]]<ref>{{Цитат книга|last=|first=|last3=|title=Regesta comitum Sabaudiae, n ° CDLIX|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n186/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=170}}</ref> [[Данте Алигиери|Данте]] казва за нея, че е „''имала четири дъщери, всяка от които кралица“,'' сред които е и [[Списък на британските монарси|кралицата на Англия]] [[Елеонора Прованска|Елеонора]], съпруга на английския [[Крал на Англия|крал]] [[Хенри III (Англия)|Хенри III]]. Елеонора извиква в английския двор двама свои чичовци от Савоя – [[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций]], който става [[архиепископ на Кентърбъри]] и [[Петер II Савойски|Петър]] (по-късно [[Савойско графство|граф на Савоя]]), който става граф на [[Ричмънд]] и издига свой дворец в [[Лондон]], на мястото на който през 2020 г. се намира хотел Савоя (''Savoy Hotel'').

През този период Томас прави и много дарения и сключва различни споразумения,<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien,|url=https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=20 – 36}}</ref> сред които закупуването на град [[Шамбери]]<ref name="Markgra">[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES Пак там, doc. 83, с. 36]</ref> и споразумението с епископа на [[Сион (град)|Сион]] Ландрик (Ландри) дьо Мон<ref name=":29">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200607|заглавие=REG 0/0/1/607|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=4.5.26 ноември 2020}}</ref> от [[1224]] г., подписано от съпругата и децата му.<ref name="Markgr">[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES L. Wurstemberer, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25]</ref> По този повод епископът получава като [[феод]] замъка на [[Морж (град)|Морж]]<ref group="N">Шато дьо Морж (''Château de Morges'') е замък на територията на град [[Морж (град)|Морж]], кантон [[Во]], [[Швейцария]].</ref> и се задължава да помага на графа в случай на нападение над [[Шато де Шийон|замъка Шийон]].<ref name=":29" />

Някои автори от XIX19 и XX20 век считат, че Томас I е участвал в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и в [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойския кръстоносен поход]].<ref>{{Цитат книга|last=Létanche|first=Jean|title=Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k4873857/f74.image.r|year=1907|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=26}}</ref> Според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жони през [[1202]] г. Томас отива във [[Венецианска република|Венеция]], следвайки водача на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] – бившия си наставник [[Бонифаций Монфератски|Бонифаций I Монфератски]] и заминава с венециански кораби на похода. Взима участие в обсадата на [[Четвърти кръстоносен поход#Превземането на Зара|Задар]], но след разграбването на града, неодобрено от [[Инокентий III|папа Инокентий III]], изоставя похода и се връща в своите владения през [[Тирол]].<ref name=":3">{{Цитат книга|last=Flour de Saint-Genis|first=Victor|title=Histoire de Savoie, d'après les documents originaux...|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k6574888p/f238.image.texteImage#ES|year=1868 – 1869|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=226}}</ref> Сен-Жони казва също, че според някои източници Томас е следвал Кръстоносния поход до [[Константинопол]], участвайки в първата обсада на града, но не вярва, че той е участвал в [[Четвърти кръстоносен поход#Обсада на Константинопол (1203 г.)|завладяването на Константинопол]] през [[1204]] г.<ref name=":3" /> И френският историк Самюел Гишенон говори за участието на Томас в похода, но отбелязва, че не всички историци по онова време споменават този факт и припомня, че със сигурност Томас не е бил на коронацията на император [[Балдуин I|Балдуин]] през [[1204]] г., тъй като има документи, удостоверяващи присъствието му в [[Савойско графство|Савоя]] в предходната година.<ref>{{Цитат книга|last=Guichenon|first=Samuel|title=Histoire généalogique de la royale maison de Savoie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k5774406q/f283.image.r=.langFR#ES|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=246 – 246}}</ref> Френският историк от [[19 век|XIX век]] Жан Фрезе в своята „История на Дом Савоя“ твърди, че Томас е участвал в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], но след разграбването на [[Четвърти кръстоносен поход#Превземането на Зара|Задар]] не е одобрил решението да се отиде в Константинопол и се е върнал в своето графство.<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Jean|title=Histoire de la Maison de Savoie|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=162 и 165}}</ref> Томас е бил в Откомб<ref group="N">Дн. Сен Пиер дьо Кюртий (''Saint-Pierre-de-Curtille''), деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref> на 22 октомври [[1203]] г.,<ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Regesta comitum Sabaudiae, doc. № CDIX|url=https://archive.org/details/regestacomitums00carugoog/page/n166/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=151 – 152}}</ref> което значи, че ако той е участвал в похода, това е било само в първата му част.

Виктор Флур дьо Сен-Жони пише, цитирайки „Хрониките на [[Лангедок]]“ (на [[Френски език|френскифр.]]: ''Chroniques Languedociennes),'' че Томас присъства на клането при [[Безие]] през [[1209]] г. по време на [[Албигойски кръстоносен поход|Албигойския кръстоносен поход]].<ref name=":3" /> Жан Фрезе обаче твърди, че Томас е участвал в похода, когато през [[1226]] г. в него се намесва [[Крал на Франция|кралят на Франция]] [[Луи VIII]], и е участвал в обсадата и завладяването на [[Албигойски кръстоносен поход#Френската интервенция|Авиньон]], като се е оттеглил от кампанията след смъртта на краля същата година.<ref>{{Цитат книга|last=Frézet|first=Jean|title=Histoire de la Maison de Savoie,|url=https://books.google.fr/books?id=Ws8UAAAAQAAJ&pg=PA137#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=174 – 175}}</ref>

Други автори смята, че нито политиката на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]], нито източниците потвърждават тези възможности.<ref>{{Cite journal|last=Demotz|first=Bernard|date=1994|title=« Être ou ne pas être Gibelin »|url=|journal=Papauté, monachisme et théories politiques : Le pouvoir et l'institution ecclésiale (Marcel Pacaut, Pierre Guichard)|volume=vol. 1|pages=51|isbn=978-2-72970-492-6|via=}}</ref> Освен това, изследователят Жерар Зукето посочва, че [[трубадур]]ът Пейр Раймон намира убежище в двора на принца на Савоя в навечерието на Кръстоносния поход.<ref>{{Цитат книга|last=Zuchetto|first=Gérard|title=Terre des troubadours, Les Editions de Paris-Max Chaleil|year=1996|month=|publisher=|location=|isbn=978-2-90529-156-1|pages=255}}</ref> Той създава поемата „Доблестен граф на Савоя“, в която вероятно става въпрос за Томас I.

Политиката към [[Папска държава|Папството]] e важна за Томас I. Малко след смъртта на баща му [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]] през [[1189]] г. той, по съвет на опекуна си [[Бонифаций Монфератски]] и на майка си [[Беатриса Маконска]], потвърждава даренията му и тези на прародителя му [[Хумберт I Савойски|Хумберт I]] към [[презвитер]]ите на катедралатаКатедралата на Сен Жан дьо Мориен.<ref group="N">В дн. град Сен Жан дьо Мориен (''Saint-Jean-de-Maurienne''), деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref><ref>{{Цитат книга|last=Carutti|first=Domenico|title=Il Conte Umberto I (Biancamano) E Il Re Ardoino: Ricerche E Documenti (doc. n° XXXVI)|url=https://archive.org/details/ilconteumbertoib00caru/page/n8/mode/2up|year=1884, 2010|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=204}}</ref> След като става пълнолетен през [[1191]] г., Томас потвърждава дарението, направено от баща му [[Хумберт III Савойски|Хумберт III]] на манастира Сан Маурицио.<ref>{{Цитат книга|last=Cibrario|first=Luigi|title=Documenti, sigilli e monete|url=https://books.google.it/books?id=LxM5AAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=101 – 102}}</ref> През [[1200]] г. заедно със сина си [[Амадей IV Савойски|Амадей]] той дава гаранции на абатството на Сан Марко.<ref>[https://books.google.it/books?id=MVoIAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_book_other_versions_r&cad=3#v=onepage&q&f=false#ES Пак там, с. 18]</ref>

Той се радва на многобройна челяд и я насочва към църковната кариера:<ref name=":15" /><ref name=":9" /> шест от синовете му – Вилхелм, [[Амадей IV Савойски|Амадей]], [[Филип I Савойски|Филип]], [[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций]], [[Петер II Савойски|Петър]] и [[Томас II Савойски|Томас]] стават църковни лица, а две от дъщерите му – Алиса и Агата успяват да станат една след друга [[игумен]]ки на абатство[[Абатство]] Сен Пиер в [[Лион]].<ref name=":24">{{Цитат книга|last=Lovie|first=Jacques|title=Histoire des Diocèse de France: Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11|year=1979|month=|publisher=Beauchesne|location=|isbn=0336 – 0539|pages=37}}</ref> Томас и Петър са църковни лица, преди да станат светски господари.<ref name=":24" /> [[Вилхелм Савойски|Вилхелм]] става епископ на [[Валансиен|Валанс]], декан на [[Виен (графство)|Виен]], след това принц-епископ на [[Лиеж]] и [[Уинчестър]], а Бонифаций е епископ на [[Беле]], преди да стане [[архиепископ]] на [[Кентърбъри]]. Филип е [[архиепископ]] на [[Лион]] и епископ на [[Валанс]] преди да стане [[Савойско графство|граф на Савоя]], а Амадей – епископ на [[Мориен]].<ref name=":24" /><ref name=":25" />

Томас I, подобно на своите предшественици, провежда политика за подпомагане на манастирите. [[Абатство Откомб]] се възползва от щедростта му, като получава всичко необходимо за функционирането си в [[Савойско графство|графството]] и е освободено от редица такси.<ref name=":15" /> За него са важни закрилата заедно с правото на придобиване на [[феод]]и в графството. През 1203 г. графът му дава права над [[Енория|енориите]] и жителите на Мерѝ, Кларафон и Друметà.<ref group="N">Дн. село/градче Мери (''Méry'') в деп. [[Савоа]], село Кларафон (''Clarafond'') в деп. [[От Савоа]] и градчето Друмета Кларафон (''Drumettaz-Clarafond'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref><ref name=":15" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200484|заглавие=REG 0/0/1/484|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=1866|достъп_дата=4.5.2020}}</ref>

На другите манастири също са дадени дарения. През 1195 г. Томас I дарява свои имоти в [[Вал ди Суза|Долината Суза]] на абатство Бетон<ref group="N">Абатство Бетон (''Abbaye du Betton'') е разположено в село Бетон Бетоне, деп. [[Савоа]], Франция. То е манастир на [[Цистерциански орден|цистерцианските]] монахини, основан през 1133 г.</ref> във Вал Желон.<ref group="N">Долината Желон (''Val Gelon'') е планинска зона, напояванана от река Желон, разположена в долината на Комб дьо Савоа (''Combe de Savoie'') в деп. [[Савоа]], Франция.</ref><ref name=":15" /> Между 1197 и 1200 г. той завещава имот и на приюта Мон Сени. Дарения са правени през 1207 г. и през 1216 г. на манастира на Айон в Бож.<ref name=":30" group="N">Манастирът на Мон Сент Мари, накратко Манастир на Айон (на [[Латински език|лат]]. ''Monte Sancte-Marie de Allione,'' на [[Френски език|фр]]. ''Chartreuse de Mont-Sainte-Marie'' или ''chartreuse de Notre-Dame d'Aillon'', накратко ''chartreuse d'Aillon'') е древен манастир на Картазийския орден, намиращ се в село Айон льо Жон (Aillon-le-Jeune), деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref> Няколко недатирани акта от [[Графство Женева|Женевския]] регистър (''Régeste genevois'') показват, че графът е предоставил закрила на манастира Арвиер във Валроме<ref group="N">Манастирът Арвиер (''chartreuseChartreuse d'Arvière'') е древен манастир, чиито останки се намират в село Лошийо (''Lochieu'') в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]]. Валроме (''Valromey'') е едновременно исторически регион и долина на [[Франция]], която в рамките на историческия и географски регион Бюже (''Bugey'') служи за преход между От Бюже (''Haut-Bugey'') и Ба Бюже (''Bas-Bugey'').</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200450|заглавие=REG 0/0/1/450|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref>и на манастира Айон в Бож.<ref name=":30" group="N" /><ref name=":15" /> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200451|заглавие=REG 0/0/1/451|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> През [[1207]] г. той потвърждава правата на абатствоАбатство Олп,<ref group="N">Абатство Олп (''Abbaye d'Aulps'') се намира в дн. село Сен Жан д'Олп (''Saint-Jean-d'Aulps'') в деп. [[От Савоа]], [[Франция]].</ref> както и защитата му.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200502|заглавие=REG 0/0/1/502|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref> През [[1222]] г. става попечител на манастира на [[Валон]] (в [[Шабле]]).<ref group="N">Шартьоз дьо Валон или Приорат Сент Мари дьо Валон (на [[Френски език|фр]]. ''chartreuse de Vallon'' или ''prieuré Sainte Marie de Vallon'', на [[Латински език|лат]]. ''Vallonis, Valo, Prior de Bella valle'') е древен манастир на Ордена на чертозинките от нач. на [[XII век|12 век]] в село Белво (''Bellevaux'') в [[Шабле]] (''Chablais''), деп. [[От Савоа]], [[Франция]].</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.digi-archives.org/fonds/edit-gen/index.php?action=show&session=public&lang=fr&ref=CH%20EDIT%20REG%20000%20000%20001%200486|заглавие=REG 0/0/1/486|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Régeste genevois|език=fr|архив_дата=|достъп_дата=4.5.2020}}</ref>

През [[1196]] г. граф Томас I подписва договор за pariagium<ref group="N">Вид договор от феодалното право, сключван между двама или повече господари, който им гарантира равни права и притежание при съвместно владение на една и съща земя. Това сдружение е преди всичко икономическо или търговско и се осъществява между двама равнопоставени роднини или непознати с цел администриране и експлоатация на имоти. От политическа гледна точка паражът може да свързва двама господари, много често мирянин и духовник, за да се управлява господство или провинция.</ref> с отец Рение от абатство Сен Рамбер он Бюже,<ref group="N">Абатство Сен Рамбер ан Бюже (на [[Френски език|фр]]. ''Abbaye de Saint-Rambert-en-Bugey'', на [[Латински език|лат]]. ''monasterium Sancti Ragneberti'') е древно абатство от XI век, което се намира в градчето Saint-Rambert-en-Bugey в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref><ref name=":18">{{Цитат книга|last=Létanche|first=Jean|title=Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k4873857/f94.image.r|year=1907|month=|publisher=|location=|lang=fr|isbn=|pages=74}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343, « Saint-Rambert-en-Bugey ».|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA175#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=|pages=175}}</ref><ref name=":19">{{Cite journal|last=Kersuzan|first=Alain|date=2005|title=Défendre la Bresse et le Bugey: les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355|url=https://books.google.fr/books?id=2ihmzDdYVSAC&pg=PA25#v=onepage&q&f=false|journal=Collection d'histoire et d'archéologie médiévales|language=fr|publisher=Presses universitaires de Lyon|volume=vol. 14|pages=25|isbn=978-2-72970-762-0|via=}}</ref> с който Томас получава разположения там замък Корнийон,<ref group="N">Шато дьо Корнийон (''Château de Cornillon'') е укрепен замък от [[12 век|XII век]], чиито руини се намират на територията на дн. градче Сен Рамбер он Бюже (''Saint-Rambert-en-Bugey'') в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref> <ref name=":19" /> както и селището Сен Рамбер.<ref group="N">Дн. градче Сен Ранбер он Бюже (Saint-Rambert-en-Bugey) в деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref> Стратегическият интерес на мястото е налагането на такса за преминаване.<ref name=":19" /> През [[1198]] г. Томас заедно със съпругата си под името Никола потвърждава привилегиите на град [[Суза (Италия)|Суза.]]<ref>{{Цитат книга|last=Wurstemberger|first=L.|title=Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, viertel Teil. doc. 41|url=https://books.google.it/books?id=LxM5AAAAcAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=true|year=1858|month=|publisher=|location=|lang=de|isbn=|pages=17}}</ref>

На 11 ноември [[1203]] г. монасите от [[абатствоАбатство Откомб]] получават привилегии:<ref name=":18" /> закупуване на [[феод]] или освобождаване от данъци, които привилегии са увеличени през [[1235]] г.<ref name=":15" /> Два града, разположени на брега на [[Рона]], също получават харти: Йен<ref group="N">Йен (''Yenne'') е община в дн. деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]]</ref> през [[1215]] г.<ref>{{Цитат книга|last=Löber|first=Ruth Mariotte|title=Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,|url=https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA193#v=onepage&q&f=false|year=1973|month=|publisher=Librairie Droz – Académie florimontane|location=|lang=fr|isbn=978-2-60004-503-2|pages=193 – 194}}</ref> и Сен Жони сюр Гие<ref group="N">Дн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref> около [[1270]] г.<ref name=":17" /> Градът Вилньов дьо Шийон,<ref group="N">Дн. Вилньов (''Villeneuve'') в деп. [[Во]], [[Швейцария]].</ref> който графът създава до [[Шато де Шийон|замъка Шийон]] през 1214 г., е център на графската власт в [[Шабле]] и получава такава харта при основаването си.<ref name=":20">{{Цитат книга|last=Baud|first=Henri|title=Jean-Yves Mariotte, Histoire des communes savoyardes : Le Chablais, Roanne|year=1980|month=|publisher=Éditions Horvath|location=|lang=fr|isbn=978-2-7171-0099-0|pages=50}}</ref><ref>Ruth Mariotte Löber, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973 <small>(ISBN 978-2-600-04503-2)</small>, с<abbr>.</abbr> 191 – 192, « [https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA191#v=onepage&q&f=false Villeneuve-de-Chillon] ».</ref> [[Вилньов]] трябва да служи за пристанище, убежище за пътници и място за заплащане на пътна такса.<ref name=":20" /> Както замъкът, така и селището се намират на единедно от пътищата, водещи от [[Северна Европа]] към [[Апенински полуостров|Италианския полуостров]] и минаващи през прохода Кол дю Гран Сан Бернар (''Col du Grand-Saint-Bernard'').<ref name=":17" /> Синът на Томас I – Аймон подпомага строежа на болница там през [[1236]] г. <ref name=":20" />

През март 1232 г., малко преди да бъде закупен градът, [[Шамбери]] получава свободи,<ref name=":21">Ruth Mariotte Löber, [https://books.google.fr/books?id=u_z1roaZ3psC&pg=PA122#v=onepage&q&f=false Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-]1343, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973, 266 p. ISBN 978-2-600-04503-2, p. 122 – 123, « Chambéry »</ref> както и град [[Аоста]] в края на [[13 век|XIII век]].<ref name=":16" /> Графовете на [[Мориен]] (т. нар. Хумбертини, които са в основата на [[Савойска династия|Дом Савоя]]) притежават имоти на територията на [[Шамбери]].<ref>{{Цитат книга|last=Leguay|first=Thérèse|last2=Leguay|first2=Jean-Pierre|title=Histoire de la Savoie|year=2005|month=|publisher=Éditions Jean-paul Gissero|location=Paris|isbn=978-2-877-47804-5|pages=26}}</ref> Стратегическото положение на града, особено по оста в посока [[Мон Сени|Кол дьо Мон Сьони]], не отбягва от вниманието на Савоя. На 15 март [[1232]] г. Томас купува за 32 хил. су част от правата над град [[Шамбери]] от Берлион – [[виконт]] на града.<ref name=":21" /> <ref name=":22">{{Цитат книга|last=Brocard|first=Michèle|title=Les châteaux de Savoie, Yens-sur-Morges,|series=coll. « Sites et Villages »|year=1995|month=|publisher=Éditions Cabédita|location=|isbn=978-2-88295-142-7|pages=83 – 91}}</ref><ref name=":15" /> Част от парите идват най-вече от вноска на [[абатствоАбатство Откомб]] (1000 су) и от италиански заемодатели.<ref name=":15" /> Градът придобива значение при следващото царуване на [[Амадей V Савойски]], който купува замъка там и го превръща в своя резиденция.<ref name=":22" />

Според някои автори от [[19 век|XIX век]] Томас I се разболява внезапно от треска във [[Вале д'Аоста]] и умира в [[Аоста]] началото на [[1233]] г., докато се връща с армията си от военна кампания в [[Шабле]],<ref name=":7">{{Цитат книга|last=Cabaret d'Orville|first=Jean|title=La Chronique de Savoye|year=1995|month=|publisher=La Fontaine de Siloé|location=|lang=fr|isbn=978-2-90869-795-7|pages=84 – 85}}</ref><ref name=":8">{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|lang=en|isbn=978-1-40086-791-2|pages=31}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Bertolotti|first=Davide|title=Istoria della R. Casa di Savoia|year=1830|month=|publisher=|location=|lang=it|isbn=|pages=30}}</ref> но това вероятно е неправилна интерпретация на рисунка на френския историк Самюел Гишенон.<ref group="N">ТРисункатаРисунката на Гишенон изобразява паметник в [[Аоста]], а не гроба на Томас I.</ref> Според други източници Томас I умира през [[1232]] г. <ref>{{Цитат книга|last=|first=|title=Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232|url=https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k93452w.image|year=1925|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=930}}</ref> или на 1 март [[1233]] г. в [[Монкалиери]] близо до [[Торино]].<ref>{{Цитат книга|last=Cerutti|first=Domenico|title=Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. CDLIX|url=https://archive.org/stream/regestacomitums00carugoog#page/n186/mode/2up|year=|month=|publisher=|location=|lang=la|isbn=|pages=170}}</ref> Графът току-що се е включил отново във война срещу [[Архиепископ|архиепископа]] на Торино, за да отстоява властта си над региона и града.<ref name=":8" /> Изглежда, че се разболява, изтощен от боевете,<ref name=":7" /> след като спечелва Монкалиери и иска да продължи битката в посока [[Торино]]. Според летописите изглежда, че той е бил в началото на построяването на крепост над Монкалиери, бъдещ [[Кралски замък в Монкалиери|Кралски замък на Монкалиери]], което позволява контрол на река [[По]] на това място.<ref name=":7" />

[[Файл:Sacra di San Michele 04.jpg|ляво|мини|224x224пкс244x244px|[[Сакра ди Сан Микеле]], [[Пиемонт]], [[Северна Италия]]]]

Ок. [[1196]] г., вероятно през май Томас I се жени за [[Беатриса (Маргарита) Женевска|Беатриса]] (Маргарита или Никола) Женевска (* ок. [[1180]] † 8 април [[1257]] в Пиер Шател<ref group="N">Пиер Шател (''Pierre-Châtel'') е село/градче в деп. [[Изер]], [[Франция]].</ref>), дъщеря на [[Графство Женева|графа на Женева]] [[Вилхелм I (Женева)|Вилхелм I]] и на господарката на [[Фосини]] Беатриса. Някои историци разграничават Беатриса Женевска от Маргарита дьо Фосини и считат, че се касае за два брака,<ref>{{Cite journal|last=Dufour|first=Auguste|last2=Rabut|first2=François|date=1867|title=Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états|url=https://books.google.fr/books?id=POOcOb70fHoC&pg=PA218#v=onepage&q&f=false|journal=Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol. 11|language=fr|volume=|pages=218|access-date=3.5.2020|via=}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Dufour|first=Auguste|last2=Rabut|first2=François|date=|year=1867|title=Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états‎|url=https://books.google.fr/books?id=rCukFR45KIYC&pg=PA22#v=onepage&q&f=false|journal=Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie|language=fr|volume=vol. 11|pages=218|isbn=978-2-86253-221-9|via=}}</ref> а други смятат, че Томас се жени само веднъж.<ref>Докато Самюел Гишенон (''Samuel Cuichenon'') твърди, че Томас се жени два пъти, първо за Беатриса Женевска, която не му ражда деца, а след това за Маргарет от Фосини, Виктор Флур дьо Сен-Жони (''Victor Flour de Saint-Genis'') и Чарлз Превите-Ортън (''Charles Previté-Orton'') твърдят, че той се жени само веднъж за Маргарита Женевска (наричана още Беатриса или Никола), както е потвърдено от ''Chronica Albrici Monachi Trium Fontium''</ref> Двамата имат десет деца, от които осем сина според някои историци,<ref name=":10">{{Цитат книга|last=Leguay|first=Thérèse|last2=Leguay|first2=Jean-Pierre|title=Histoire de la Savoie|year=2005|month=|publisher=Éditions Jean-Paul Gisserot|location=Paris|isbn=978-2-877-47804-5|pages=44}}</ref> сред които Южин Л. Кокс<ref name=":9" /> и Бернар Демоц.<ref name=":25">{{Цитат книга|last=Demotz|first=Bernard|title=Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge...|year=2000|month=|publisher=Slatkine|location=Genève|lang=fr|isbn=2-05101-676-3|pages=468}}</ref> Съпрузите историци Leguay отбелязват, че многобройното потомство на графа е предимство.<ref name=":10" /> Първородният син наследява титлите и правата на баща си, a по-младите синове са интегрирани в ранговете.

* Амадей (* [[1197]] † 24 юни/13 юли [[1253]] в [[Монмелиан]]<ref group="N">Дн. градче Монмелиан (''Montmélian'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref>), като [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]] – '''10-и граф на Савоя,''' [[Графство Аоста|граф на Аоста]] и на [[Мориен]] ([[1233]] – [[1253]]), [[имперски викарий]] за Пиемонт; 1. ∞ [[1222]] за Ана Бургундска (* [[1192]] † [[1243]]) 2. ∞ [[1244]] за Сесилия дьо Бо (* [[1230]] † [[1275]]);

* Аймон (* [[1200]] † [[1238]]<ref name=":14" /> или [[1242]] от [[проказа]]<ref name=":11" /><ref name=":12" /><ref name=":13" /><ref name=":4" />), [[апанаж]] във [[Вале (кантон)|Вале]] и [[Шабле]] (1234 – 1237), господар на провинция Агон (на [[Латински език|лат]]. dominus provinciae Agaunensis<ref>{{Цитат книга|last=Cox|first=Eugene L.|title=The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe|url=https://books.google.fr/books?id=qF19BgAAQBAJ&pg=PA42#v=onepage&q&f=false|year=(réimpr. 2015) (1re éd. 1974)|month=|publisher=Princeton University Press|location=|isbn=978-1-40086-791-2|pages=41}}</ref>), известен и като господар на Агон<ref group="N">Дн. Сен Морис (''Saint-Maurice'') в кантон [[Вале (кантон)|Вале]], [[Швейцария]].</ref> (на [[Латински език|лат]]. ''dominus Agaunensis''), на [[Шабле]], [[Шийон]], [[Морж (град)|Морж]] и [[Вилньов]], основава болницата на [[Вилньов]] (25 юни [[1236]]);

* [[Томас II (Савоя)|Томас II]] (* [[1199]] † 7 февруари [[1259]]), '''регент-граф на Савоя''', [[принц на Пиемонт|господар на Пиемонт]] (1233 –1259), маркизмаркграф на [[Маркграфство Торино|Торино]] и [[Маркграфство Ивреа|Ивреа]], граф на [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и на [[Графство Ено|Ено]] (1237 – 1244), [[Графство Аоста|граф на Аоста]] и на [[Мориен]], [[имперски викарий]] за Пиемонт (1242), принц на [[Капуа]] (1252). Суверен граф на Савоя от 1253 г. до смъртта си, наследява брат си [[Амадей IV Савойски|Амадей IV]] като [[регент]] на племенника си [[Бонифаций Савойски]] (* 1245 † 1263); 1. ∞ 2 април 1237 за [[Йохана Константинополска|Йохана Фландърска]] (* 1188 † 1244), 2. ∞ 1245/1251 за [[Беатрис Фиески]] († 15 юли 1283). Осигурява за синовете им наследяването на Пиемонт ([[Томас III Савойски|Томас III]]), на [[Савойско графство|Савоя]] ([[Амадей V Савойски|Амедей V]], граф на Савоя от 1285 до 1323 г.) и на [[Во]] ([[Лудвиг I (Ваат)|Лудвиг I]]);

* [[Вилхелм Савойски|Вилхелм]] (* ок. [[1201]]<ref name=":11" /> † 1 ноември [[1239]] във [[Витербо]], отровен), [[епископ]] на [[Валанс]] (1224/1226 – 1239), принц епископ на [[Лиеж]] и на [[Уинчестър]] (1238 – 1239);

* [[Петер II (Савоя)|Петър II]] (* [[1203]] Замъкв Замъка на [[Суза]] † 16 май [[1268]] Замъкв Замъка на Пиер Шател<ref group="N">Шартьоз дьо Пиер Шател (''Chartreuse de Pierre-Châtel'') – укрепен манастир в регион [[Бюже]], дн. деп. [[Ен (Оверн-Рона-Алпи)|Ен]], [[Франция]].</ref>), „''Малкият Карл Велики''“, '''12-и граф на Савоя,''' [[Графство Аоста|граф на Аоста]] и на [[Мориен]] (1263 – 1268), господар на [[Во]] (1233 – 1268); живялживее дълго в [[Англия]], където става граф на [[Ричмънд]] (1241); ∞ 1234 за Агнес дьо Фосини († 11/16 август 1268);

* [[Свети Бонифаций Савойски|Бонифаций]] (* ок. 1206<ref name=":11" /> или 1207<ref name=":13" /> в Шато дьо Сент Елен дю Лак<ref group="N">Дн. село Сент Елен дю Лак (''Sainte-Hélène-du-Lac'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]] </ref> † 14 юли 1270<ref name=":11" /><ref name=":13" /><ref name=":12" /> в Шато дьо Сент Елен де Милиер<ref group="N">Дн. село Сент Елен сюр Изер (''Sainte-Hélène-sur-Isère'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]]</ref>), [[приор]] на [[Нантюа]], епископ на [[Беле]] (1232) и [[архиепископ на Кентърбъри]] (1241 – 1268), [[приор]] на [[Англия]] (1241), епископ на [[Дърам]], в английския двор с братята и племенницата си [[Елеонора Прованска|Елеонора]] (сл. 1236), [[Беатификация|беатифициран]] от папа [[Григорий XVI]] (1838);

* [[Филип I (Савоя)|Филип I]] (* 1207 в Замък Шарбониер<ref name=":23" group="N" /> в Егбел<ref name=":32" group="N" /> † 15/16 август 1285 в Шато дьо [[Русийон]] в [[Бюже]]), '''13-и граф на Савоя''', граф на [[Графство Аоста|Аоста]] и на [[Мориен]] (1268 -1285), архидякон на [[Мец]] (1229), епископ на [[Лозана]] (1239), епископ на Валанс<ref group="N">Дн. град Валанс (''Valence'') в деп. [[Дром (департамент)|Дром]], [[Франция]]</ref> (1245) и [[архиепископ]] на [[Лион]] (1246 –1267); ∞ 11 юни [[1267]] за [[Аделхайд (Бургундия)|Аделхайд]] (Алиса) от [[Херцогство Мерания|Андекс–Мерания]] († 8 март 1279).

* Алиса или Алазия († 1277, погребана в [[абатствоАбатство Откомб]]), [[игумен]]ка на манастира Сен Пиер де Теро в [[Лион]] (1250);<ref name=":11" /> <ref name=":4" />

* Авита (Авуа, Маргарита) († малко пр. 14 май 1292)<ref group="N">Според Charles Cawley в B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I, на уеб страница [http://fmg.ac/Projects/MedLands/SAVOY.htm#ThomasIdied1233A Medlands – Foundation for Medieval Genealogy] тя би могла също да е извънбрачна дъщеря на [[Томас II Савойски]].</ref> 1. ∞ 1237<ref name=":4" /> или 1257<ref name=":11" /> за Болдуин дьо Рьовиер (* 1 януари 1236 във [[Франция]] † пр. 13 септември 1262), 7-и граф на [[Девън]] 2. ∞ 1269 [[Хартфордшър|Хертфордшър]] Сър Робърт Агийон ъф Уортън († 12 февруари 1286);

* Бенедикт († сл. юни 1263). Според френския историк Самюел Гишенон през юни 1263 г. Бенедикт заедно с Беролд се заклеват в Егбел<ref name=":32" group="N">Дн. село Егбел (''Aiguebelle'') в деп. [[Савоа]], [[Франция]].</ref> в почит пред [[Петер II (Савоя)|Петър II]], граф на Савоя (не цитира съответния първичен източник).