Ломбардия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
|||
Ред 1:
'''Ломбардия''' ({{lang|it|Lombardia}}; {{lang|lmo|Lombardia}}) е италиански [[Административно деление на Италия#Региони|регион с обикновен статут]] в Северозападна [[Италия]], замислен през [[1948]] г. и създаден през [[1970]] г. Площта му е 23 863,65 km², а населението – 10 103 969 души (към 1 януари 2020 г.).<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://demo.istat.it/pop2020/index.html|заглавие=Popolazione residente al 1° Gennaio 2020 per età, sesso e stato civile (Dati provvisori)
Regione: Piemonte|автор=ISTAT|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=1 ноември 2020}}</ref> Граничи на [[север]] с [[Швейцария]] (кантон [[Тичино (кантон)|Тичино]] и кантон [[Граубюнден|Граубюнден или Гризон]]), на [[запад]] с регион [[Пиемонт]], на [[изток]] с регионите [[Венето]] и [[Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол|Трентино-Алто Адидже]] и на [[юг]] с регион [[Емилия-Романя]].
Line 846 ⟶ 845:
В [[Третичен икономически сектор|третичния икономически сектор]] са от значение [[Търговия|търговията]] и [[Финанси|финансите]]. В [[Милано]] се намира Италианската [[фондова борса]] (''La Borsa Italiana''), един от най-важните европейски финансови центрове. [[Финансови услуги|Банковите]], транспортните, комуникационните и [[Бизнес услуги|бизнес услугите]] също са важни.
[[Файл:Palazzo mezzanotte Milan Stock Exchange.jpg|мини|Палацо Медзаноте (''Palazzo Mezzanotte'') – седалище на Италианската фондова борса.|
Производствената система на региона е една от най-развитите в [[Италия]] и в [[Европа]], с повече от 800 хил. компании, особено в [[Машиностроене|механичния]], [[Електроника|електронния]], [[Металургия|металургичния]], [[Текстилна промишленост|текстилния]], [[Химическа промишленост|химическия]] и [[Нефтопреработвателна промишленост|нефтохимическия]], фармацевтичния, [[Хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусовия]], [[Издателска дейност|издателския]], обувния и мебелния сектори. [[Микроикономика|Микро]]- и малките предприятия са гръбнакът на производствената структура на региона и съставляват повече от 99% от неговите предприятия. Икономическите дейности на компаниите в Ломбардия се различават в зависимост от района. [[Метрополен град Милано]], където са концентрирани над 40% от ломбардските индустриални компании, е седалище на няколко [[Транснационална корпорация|мултинационални]] и финансови компании, здравни и [[Университет|университетски]] институции и изследователски центрове. Провинциите [[Варезе (провинция)|Варезе]], [[Комо (провинция)|Комо]], [[Леко (провинция)|Леко]], [[Монца и Брианца]], и [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] имат силен производствен сектор, но и висок дял на службите по заетостта. В провинциите [[Лоди (провинция)|Лоди]] и [[Бреша (провинция)|Бреша]] са развити както производството, така и [[Селско стопанство|селското стопанство]], докато в провинциите [[Сондрио (провинция)|Сондрио]], [[Кремона (провинция)|Кремона]], [[Павия (провинция)|Павия]] и [[Мантуа (провинция)|Мантуа]] преобладава [[Земеделие|земеделието]]. <ref name=":6" /> Към 2019 г. заетите (на възраст от 15 г. нагоре) по области са следните: 909 000 души в земеделието, 6 420 000 души в индустрията и 16 409 000 души в сферата на услугите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.asr-lombardia.it/asrlomb/it/13563occupati-settore-di-attivit%C3%A0-economica-e-posizione-nella-professione-italia-lombardia-e|заглавие=Occupati per settore di attività economica e posizione nella professione|автор=ISTAT|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=7 ноември 2020}}</ref>
Line 1034 ⟶ 1033:
** 260 професионални институти (''Istituti professionali'' ) и 78 допълнителни институти за професионално образование и обучение (''Istituti Professionali IeFP complementari'' )
** 41 институти с 4-годишно обучение
За учебната 2017-2018 г. в Ломбардия има 1 402 103 ученика общо, от които 472 011
През 2019 г. 14,8% от жителите на Ломбардия на възраст от 15 до 29 г. не учат и не работят, а 11,5% от тези на възраст от 18 до 24 г. са учили най-много до 8-и клас, нямат професионална квалификация, получена в поне 2-годишни курсове и не участват в някаква образователна дейност.<ref name=":10" /> [[Файл:969MilanoCaGranda.JPG|мини|Ca' Granda – седалище на [[Милански университет|Миланския университет]]]]
Line 1087 ⟶ 1086:
=== Езици и диалекти ===
[[Файл:Mappa Dialetti lombardi.svg|мини|
В Ломбардия употребата на [[Ломбардски език|ломбардския език]] е широко разпространена в различни варианти, които съжителстват в [[диглосия]] с [[Италиански език|италианския.]]<ref name=":022">{{Cite book|title=Policy and Planning for Endangered Languages|url=https://books.google.it/books?id=v-ZBCgAAQBAJ&pg=PA130&dq=lombard+cluster+of+homogeneous&hl=it&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|year=2015|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge, Regno Unito|page=130|chapter=Assessing the effect of official recognition on the vitality of endangered languages: a case of study from Italy|quote=Lombard (Lumbard, ISO 639-9 lmo) is a cluster of essentially homogeneous varieties (Tamburelli 2014: 9) belonging to the Gallo-Italic group. It is spoken in the Italian region of Lombardy, in the Novara province of Piedmont, and in Switzerland. Mutual intelligibility between speakers of Lombard and monolingual Italian speakers has been reported as very low (Tamburelli 2014). Although some Lombard varieties, Milanese in particular, enjoy a rather long and prestigious literary tradition, Lombard is now mostly used in informal domains. According to Ethnologue, Piedmontese and Lombard are spoken by between 1,600,000 and 2,000,000 speakers and around 3,500,000 speakers respectively. These are very high figures for languages that have never been recognised officially nor systematically taught in school}}.</ref> [[Ломбардски език|Ломбардският език]] принадлежи към [[Гало-италиански езици|гало-италианската]] езикова група и се говори в по-голямата част от региона, както и в източната част на [[Пиемонт]], в италианска [[Швейцария]] и в част от западната част на [[Тренто (провинция)|Трентино.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ethnologue.com/language/lmo|заглавие=Ethnologue report for language lmo|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120717015220/http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lmo|архив_дата=17 юли 2012|достъп_дата=8 ноември 2020}}</ref>
Основните разновидности на ломбардския език са [[Западноломбардски език|западноломбардският]] (който се говори в провинциите [[Варезе (провинция)|Варезе]], [[Комо (провинция)|Комо]], [[Леко (провинция)|Леко]], [[Сондрио (провинция)|Сондрио]], [[Монца и Брианца]], [[Метрополен град Милано|Милано]], [[Лоди (провинция)|Лоди]] и [[Павия (провинция)|Павия]]), [[Източноломбардски език|източноломбардският]] (в провинциите [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] и [[Бреша (провинция)|Бреша]], в района на [[Крема]] и в Горна [[Мантуа (провинция)|Мантуа]]), [[Ломбардскоалпийски език|ломбардскоалпийският]] (в [[Тичино (кантон)|Кантон Тичино]] и в южната част на [[Граубюнден|Кантон Граубюнден]], в северната част на Ломбардия и [[Пиемонт]], и в някои райони на [[Тренто (провинция)|Трентино]]) и [[Южноломбардски език|южноломбардският]] преходен с [[Емилиански език|емилианския]] (в провинциите [[Кремона (провинция)|Кремона]] и [[Мантуа (провинция)|Мантуа]]). В южната част на провинция [[Мантуа (провинция)|Мантуа]] и в югоизточната част на провинция [[Кремона (провинция)|Кремона]] се говорят [[Емилиански език|емилиански диалекти]].<ref>За детайлен анализ на диалектите в Ломбардия вж. на итал. {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.archive.org/stream/saggiosuidialet02biongoog#page/n8/mode/1up|заглавие=Saggi sui dialetti Gallo-italici|автор=Bernardino Biondelli|фамилно_име=|първо_име=|дата=1853|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
=== Ломбардска литература ===
[[Файл:Bonvesin de la Riva - Meraviglie di Milano.djvu|мини|230x230пкс|Заглавна страница на „Чудесата на Милано“ ]]
Първите текстове, написани на ломбардски народен език (''lingua volgare''), датират от [[13 век]]. Става въпрос за предимно [[Дидактическа поема|дидактически]]-религиозни произведения като напр. поемата „Божия проповед“ (''Sermon Divin)'' на Пиетро да Барзегапè (''Pietro da Barsegapè,'' * 13 век), разказваща [[Страстите Христови|за Страстите Христови]]. Важен принос към ломбардската литература дава монахът Бонвезин де ла Рива (''Bonvesin de la Riva'', * ок. 1250, † 1313/1315 в [[Милано]]), който наред с други произведения пише „Книгата на трите писания“ ''(Libro delle tre Scritture)'', „Чудесата на Милано“ (''De magnalibus urbis Mediolani'') и книгата по [[етикет]] „Петдесет любезности от масата“ (''De quinquaginta curialitatibus ad mensam'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.classicitaliani.it/index139.htm|заглавие=Opere di Bonvesin de la riva|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://whttps://web.archive.org/web/20171206012104/http://www.classicitaliani.it/index139.htmeb.archive.org/web/20171206012104/http://www.classicitaliani.it/index139.htm|архив_дата=6 декември 2017|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref>
От [[1280]] г. датира най-старото познато споменаване на ломбардския език, разбиран в най-близък смислъл до този на днешния гало-италийски език: в текст от Салимбене де Адам от [[Парма]] (''Salimbene de Adam da Parma,'' * 9 октомври 1221, † 1288) пише, че "''optime loquebatur gallice tuscice et lombardice''" – „говореше на френски, тоскански и ломбардски“.<ref>''[[XIV congresso internazionale di linguistica e filologia romanza, Napoli, 15-20 Aprile 1974:]] atti'', a cura di Alberto Varvaro</ref>
[[Файл:Rabisch.JPG|ляво|мини|202x202пкс|Rabisch – арабески]]
От 15 век нататък престижът на [[Тоскански диалект|тосканският]] литературен език започва да измества употребата на народните езици от [[Северна Италия]], използвани, макар и повлияни от флорентинския народен език, и в канцеларската и административната сфера.<ref>Brown, Josh: ''Testimonianze Di Una Precoce Toscanizzazione Nelle Lettere Commerciali del Mercante Milanese Francesco Tanso (?-1398)'', Archivio Datini, Prato </ref> Въпреки това тогава започват да се появяват първите признаци на истинска ломбардска литература с литературните съчинения на ломбардски език както в западната част на региона, така и в източната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=_F4C4AXtLFIC&pg=PA106&lpg=PA106&dq=Giovanni+Bressani+Galeazzo+dagli+Orzi&source=bl&ots=PEWbX1K3mm&sig=pNIGL0J4rVFxKpkhjS5PBiHWdMU&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjP28zV-bXWAhXBVhoKHSB-DeAQ6AEIOzAI#v=onepage&q=Giovanni%20Bressani%20Galeazzo%20dagli%20Orzi&f=false|заглавие=The Other Lady: The Literary Canon in Dialect|автор=Hermann W. Haller|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref> В източната част намираме сатиричните стихотворения на Джовани Бресани (''Giovanni Bressani,'' * 2 януари 1489, † 23 март 1560) от [[Бергамо]] и „Massera da bé“ – вид театрален диалог от Галеацо дали Орци (''Galeazzo dagli Orzi,'' * 1492, † ?) от [[Бреша]], а в западната – Rabisch – сборници с гротески на миланската Accademia dei Facchini della Val di Blenio под ръководството на художника [[Маниеризъм|маниерист]] Джовани Паоло Ломацо (''Giovanni Paolo Lomazzo,'' * 26 април 1538, † 27 януари 1592).
[[Файл:Meneghino - stampa ottocento.jpg|мини|236x236пкс|Менегино, герой на миланския театър, който по-късно се превръща в маска на [[Комедия дел арте|Комедия дел'арте]]]]
[[Файл:Bosinada.jpg|ляво|мини|230x230пкс|Босинада от 1908 г.]]
През 17 век се утвърждава фигурата на [[Драматург|драматурга]] Карло Мария Маджи (''Carlo Maria Maggi,'' * 3 май 1630, † 22 април 1699), който създава наред с други неща миланската маска на Менегино.<ref>Atlante del Sapere: ''Maschere italiane'', Edizioni Demetra, 2002, pag. 116</ref> Също така се раждат и първите босинади (''bosinade''), популярни, често сатирични стихотворения, писани на хвърчащи листове и окачвани на площадите или четени (или дори пети) публично. Те имат голям успех и широко разпространение до първите десетилетия на 20 век.
Миланската литература през 18 век претърпява силно развитие: появяват се важни имена като тези на поетите Джузепе Парини (''Giuseppe Parini'', * 23 май 1729, † 15 август 1799), който пише някои композиции на ломбардския език и Доменико Балестриери (''Domenico Balestrieri'', * 16 април 1714, † 11 май 1780).
[[Файл:Carlo Porta.jpg|ляво|мини|Карло Порта]]
В нач. на 19 век доминира фигурата на Карло Порта (''Carlo Porta,'' * 15 юни 1775, † 5 януари 1821), признат от мнозина за най-важния автор на ломбардска литература, включен и сред най-големите поети на италианската национална литература. С него са достигнати някои от най-големите върхове на литературна изява на ломбардския език в произведения като „''La Ninetta del Verzee“'', „''Desgrazzi de Giovannin Bongee“'', „''La guerra di pret“'' и „''Lament del Marchionn de gamb avert“.'' Миланската поетична продукция придобива такова важно значение, че през 1815 г. ученият Франческо Керубини (''Francesco Cherubini'') публикува [[антология|Антология]] на ломбардската литература в четири тома с текстове от 17 до 19 век.
През 19 век процъфтява театърът на ломбардски. Сред най-известните имена са Клето Ариги (''Cletto Arrighi''), Луиджи Илика (''Luigi Illica''), Дечо Гуичарди (''Decio Guicciardi''), Гаетано Збодио (''Gaetano Sbodio''), Едоардо Феравила (''Edoardo Ferravilla'') и Карло Бертолаци (''Carlo Bertolazzi'').
В нач. на 20 век най-големият представител на ломбардската литература е миланският адвокат Делио Теса (''Dellio Tessa'', * 18 ноември 1886, † 21 септември 1939). Други важни фигури са Спери Дела Киеза Йемоли (''Speri Della Chiesa Jemoli'') от [[Варезе]], Анджело Каноси (''Angelo Canossi'') и Алдо Чибалди (''Aldo Cibaldi'') от [[Бреша]], майсторът от Школата на [[Лоди]] Джан Стефано Кремаски (''Gian Stefano Cremaschi''), Джачинто Гамбиразио (''Giacinto Gambirasio'') от [[Бергамо]] и др.
През 21 век се провеждат редица поетически конкурси на ломбардски в редица провинции, а произведения като „[[Пинокио]]“, „Годениците“, „[[Божествена комедия]]“, [[Евангелие|Евангелията]] и др. са превеждани на ломбардски.
=== Кулинарни традиции и вина ===
Line 1138 ⟶ 1158:
** Работническо селище [[Креспи д'Ада]] (подселище на [[Каприате Сан Джервазио]]) – 1995 г.
** Свещените планини на [[Пиемонт]] и Ломбардия – 2003 г.:
*** [[Сакро Монте дел Розарио
*** [[Сакро Монте дела Беата Верджине дел Сокорсо
** [[Монте Сан Джорджо]]<ref group="N">Районът Монте Сан Джорджо включва следните общини: [[Мендризио]], [[Рива Сан Витале]] и [[Брузино Арсидзио]] на [[Швейцария|швейцарска]] територия; [[Кливио]], [[Порто Черезио]], [[Салтрио]], [[Виджу]] и [[Безано]] на италианска територия.</ref> – 2003 г.
** [[Мантуа]] и [[Сабионета]] – 2008 г.
** [[Ретише Бан|Ретийска железница]] през пейзажите на [[Албула (хребет)|Албула]] и [[Бернина (проход)|Бернина]]<ref group="N">Споделено с [[Швейцария]].</ref> – 2008 г.
** [[Лангобарди|Лангобардите]] в [[Лангобардско кралство|Италия]]: места на властта (568-774) <ref group="N">Включва седем различни местности: [[Чивидале дел Фриули]] в регион [[Фриули - Венеция Джулия|Фриули-Венеция Джулия,]] [[Бреша]] и [[Кастелсеприо]] в регион Ломбардия, [[Сполето]] и [[Кампело сул Клитуно]] в регион [[Умбрия]], [[Беневенто]] в регион [[Кампания]] и [[Монте Сант'Анджело]] в регион [[Пулия]].</ref> – 2011 г.:
*** [[Бреша]] :<ref group="N">Мястото на ЮНЕСКО включва също Casa Pallaveri и една част от древния decumanus maximus (дн. Via dei Musei).</ref>
*** [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]] и [[Горнате Олона]]: [[Кастелсеприо|Археологически парк Кастелсеприо]] с
** [[Праистория|Праисторически]] [[Наколно жилище|наколни жилища]] при [[Алпи|Алпите]] <ref group="N">Наследството се състои от 111 различни обекта, разпръснати из [[Алпи|Алпите]] в [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]], [[Словения]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. В Италия обектите са разположени в регионите [[Фриули-Венеция Джулия]], Ломбардия, [[Пиемонт]], [[Трентино-Алто Адидже]] и [[Венето]]. </ref> – 2011 г.
*** Лаваньоне ([[Дезенцано дел Гарда]]), Сан Сивино, Габиано ([[Манерба дел Гарда]]), Луконе ([[Полпенаце дел Гарда]]), Лугана Векия ([[Сирмионе]]), Лагаци дел Во ([[Пиадена]]), Банде - Корте Карпани ([[Кавриана]]), Кастеларо Лагузело ([[Мондзамбано]]), Изолино Вирджиния-Камила-Изола ди Сан Биаджо ([[Биандроно]]), Бодио чентрале или деле Монете ([[Бодио Ломнаго]]), Ил Сабионе или сетентрионале ([[Кадрецате кон Озмате|Кадрецате]])
** Венециански отбранителни структури (16 – 17 век): [[Тераферма]]-Западни [[Морски владения на Венеция|морски владения]]<ref group="N">Състои се от 6 различни места, разположени в [[Хърватия]], [[Италия]] (региони [[Фриули - Венеция Джулия|Фриули-Венеция Джулия]], Ломбардия и [[Венето]]) и [[Черна гора]]. </ref> – 2017 г.:
*** Венециански стени на [[Бергамо]]
* Три обекта в Списъка за
** Изработването на цигулки в [[Кремона]] – 2012 г.
** Изработването на стени без сплав (на [[Английски език|англ]]. ''Art of dry stone walling, knowledge and techniques'') – 2018 г.
** Изкуството за преселване на пасищата (на [[Италиански език|итал]]''. Transumanza'') – 2019 г.
* Два града, включени в програмата Creative Cities:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco.it/it/ItaliaNellUnesco/Detail/191|заглавие=Città creative|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=9 ноември 2020}}</ref>
** [[Милано]] за литература – 2017 г.
| |||