Шпинел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Thepuglover (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Thepuglover (беседа | приноси) Статиято е разширена, форматирана и са добавени източници |
||
Ред 1:
{{експерт}}
[[Файл:Spinel-viet-04a.jpg|мини|Шпинел|296x296пкс]]▼
▲[[Файл:Spinel-viet-04a.jpg|мини|Шпинел]]
'''Шпинелите''' (spinel) са [[минерал]]и от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ<sub>2</sub>О<sub>4</sub>. Най-известният от тях е обикновеният шпинел – MgAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>.
{{Минерал|име=шпинел|категория=оксид, шпинелова група|формула=MgAl2O4|система=кубична|цвят=червен, лилав, син, розов, тъмнозелено, кафяв, черен, безцветен|моос=7,5-8|черта=бяла}}
В природата минералите с шпинелова структура се срещат в базични и ултрабазични скали, а в екзогенни условия – в морските и речните [[пясък|пясъци]]. В зависимост от разположението на йона – заемащ тетраедрична позиция – различаваме шпинели с права и обратна (обърната) структура (инверсни шпинели). Минерала [[кандилит]] е шпинел с обратна структура – Mg<sub>2</sub>TiO<sub>4</sub>. Обикновеният или благороден шпинел MgAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, е скъпоценен камък. В техническата керамика шпинелите намират много широко приложение – като постоянни [[магнит]]и като основа за производството на процесори и др.
== Шинелова група ==
В минералоготерапията приложение намира магнетита – Fe<sub>3</sub>O<sub>4</sub> (FeFe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>) който се използва за лечение на множество заболявания.▼
Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ<sub>2</sub>О<sub>4</sub>, където А<sup>2+</sup> – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В<sup>3+</sup> – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шинели, изразени с молекулни формули, M<sup>II</sup>M<sup>III</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub>
Инверните шпинели са съответно със формулите – M<sup>VI</sup>M<sup>II</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (Zn[ZnTi]O<sub>4</sub>), но повечето са M<sup>II</sup>M<sup>III</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (Fe<sup>II</sup>[Fe<sup>III</sup>Co<sup>II</sup>]O<sub>4</sub>, Fe[NiFe]O<sub>4</sub>).<ref name=":0" />
▲Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ<sub>2</sub>О<sub>4</sub>, където А<sup>2+</sup> – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В<sup>3+</sup> – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шинели, изразени с молекулни формули, M<sup>II</sup>M<sup>III</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub>,(FeCr<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, ZnAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, [[Александрит|BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>]], CoCo<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и други).<ref>{{Цитат книга|last=Willkinson|first=Cotton|title=Advanced Inorganic Chemistry|year=1980|month=|publisher=|location=|isbn=0-471-02775-8|pages=17}}</ref>Те кристализират в хексоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В<sup>3+</sup> местата, различаваме алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.
Те кристализират в хексоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В<sup>3+</sup> местата, различаваме алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.
== Приложение ==
▲В минералоготерапията приложение намира магнетита – Fe<sub>3</sub>O<sub>4</sub> (FeFe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>) който се използва за лечение на множество заболявания.
Шпинелите и γ-оливинът с шпинелна структура са предполагаеми съставки на горната мантия на Земята. Шпинелите участват в състава на подкоровата литосфера като основни минерали в шпинеловия лерцолит, а γ-оливинът – в преходната зона на горната мантия като твърд разтвор на гранат + γ-оливин с шпинелна структура.
| |||