Ломбардия: Разлика между версии

[[Топоним]]ът произлиза от думата ''[[Лангобардия|Longobardia]]'' (на [[Латински език|лат]] . ''Langobardia''), използвана в [[Равенски екзархат|Равенския екзархат]], за да се дефинира италианската област под властта на населението от [[Германски племена|германски произход]] на [[лангобарди]]те, т.е. ''Langobardia Maior'' (на [[Италиански език|итал]]. ''Longobardia Maggiore''), включваща [[Лангобардски херцогства|лангобардските херцогства]] в [[Северна Италия]] и това на [[Херцогство Тусция|Тусция]] (нар. още „Херцогство Лука“), и ''Langobardia Minor'' (на [[Италиански език|итал]]. ''Longobardia Minore''), включваща две лангобардски херцогства в [[Централна Италия|централно]]-[[южна Италия]] – [[Херцогство Сполето]] и [[Херцогство Беневенто]]. Останалата част от [[Апенински полуостров|италианския полуостров]], който е под властта на [[Византийска империя|Византийската империя]], се нарича ''Romania'' - термин, използван и за определяне на империята в най-общи линии (използването на термина „Византия“ е сравнително скоро).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/lombardia/|заглавие=Lombardia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Enciclopedia Treccani online|архив_дата=|достъп_дата=1 ноември 2020}}</ref>

По време на [[Каролинги|каролингския период]] период терминът ''Longobardia'' се използва за [[Марка (териториална единица)|марката]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], основана от [[Карл Велики]], чиято столица е [[Милано]] и която има много по-широки граници от тези на съвременна Ломбардия. И през следващите векове терминът „Ломбардия“ продължава да се отнася до обширна територия, област, която съответства на цяла [[Северна Италия]].<ref name=":0" />

Разположен в центъра на северно-централната [[Паданска низина]], районът, в който се намира [[Милано]] и неговият [[Метрополен град Милано|метрополен град]], се състои на повърхността от [[Кватернер|кватернерникватернер]]ни [[Алувиално-ливадни почви|алувиални почви]]. Те са наричани обикновено „Скорошен дилувий“, състоят се от речно-ледникови почви от периода на Рис (река) и речно-ледникови отлагания от периода на Вюрм. Открити са и чакълесто-пясъчни терасовидни алувиални почви на територията на град [[Ро (Ломбардия)|Ро]], класифицирани като „Древен алувий“ и отнасящи се към [[Ледников период|ледниковия период]] на Миндел.<ref name="foglio45_46">Giovanni Comizzoli, Romano Gelati, Lodovico Dario Passeri, di Ardito Desio, ''Note illustrative della carta geologica d'Italia alla scala 1:100.000 foglio 45 e foglio 46 Milano e Treviglio'', Servizio Geologico d'Italia, 1969</ref>

Ломбардия споделя с [[Швейцария]] мястото Монте Сан Джорджо (''Monte San Giorgio''), включено в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]] за изключителната [[Палеонтология|палеонтологична]] стойност на [[Вкаменелост|вкаменелостнитевкаменелост]]ните находки, открити в планинските скали.

Символите на Ломбардия в съответствие с Автономния статут на региона (на [[Италиански език|итал]]. ''Statuto d'autonomia della regione),'' който е неговата конституция, са [[Знаме|знаметознаме]]то, [[Герб|гербътгерб]]ът, транспарантът ([[гонфалон]]) и празникът на 29 май.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://normelombardia.consiglio.regione.lombardia.it/normelombardia/Accessibile/main.aspx?iddoc=lrst2008051400001&view=showdoc|заглавие=Legge Regionale Statutaria 30 agosto 2008 , n. 1 Statuto d'autonomia della Lombardia|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Normelombardia.consiglio.regione.lombardia.it.|архив_дата=|достъп_дата=4 ноември 2020}}</ref>

Официалният [[герб]] на Ломбардия се състои от камунската роза (''rosa camuna'') – древен слънчев символ, общ за някои прото[[Келти|келтски]] народи. Символът присъства в 94 от приблизително 140 хил. скални рисунки във [[Вал Камоника]] в [[Бреша (провинция)|Провинция Бреша]], датиращи от епохата на [[Среднокаменна епоха|Мезолита]] (ок. [[8 хилядолетие пр.н.е.|8]] – [[6 хилядолетие пр.н.е.|6 век пр.н.е.]]) до [[Желязна епоха|Желязната епоха]] ([[1 хилядолетие пр.н.е.|1 век пр.н.е.]]), дело на различни древни народи, сред които и [[Камуни|камунитекамуни]]те. Камунската роза е направена от [[Камуни|камунитекамуни]]те през [[Желязна епоха|Желязната епоха]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vallecamonicaunesco.it/museo.php|заглавие=Arte rupestre della Valle Camonica|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20171201032518/http://www.vallecamonicaunesco.it/museo.php|архив_дата=1 декември 2017|достъп_дата=4 ноември 2020}}</ref> В герба на региона тя е в сребристо като символ на светлината и на зелен фон като символ на [[Паданска низина|Паданската низина]]. Гербът е приет официално заедно с транспаранта с Регионален закон n. 85 от 12 юни 1975 г.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.regione.lombardia.it/wps/portal/istituzionale/HP/DettaglioRedazionale/istituzione/regione/red-simboli-ricorrenze-rec|заглавие=Simboli e ricorrenze istituzionali|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=regione.lombardia.it.|архив_дата=|достъп_дата=4 ноември 2020}}</ref> Той е въведен по предложение на тогавашния културен съветник Сандро Фонтана<ref name="Fontana">{{Cite news|url=http://www.bresciaoggi.it/territori/citt%C3%A0/la-rosa-camuna-in-regione-la-impose-sandro-fontana-1.7083180|title=La Rosa Camuna? In Regione la «impose» Sandro Fontana|last=Giuseppe Spatola|first=|date=30 gennaio 2019|work=Brescia oggi|access-date=30 януари 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190130221122/http://www.bresciaoggi.it/territori/citt%C3%A0/la-rosa-camuna-in-regione-la-impose-sandro-fontana-1.7083180|archive-date=30 януари 2019|dead-url=не}}</ref> и е нарисуван същата година от Пино Товаля, Боб Ноорда, Роберто Самбоне и Бруно Мунари.<ref name="Fioravanti">Giorgio Fioravanti. ''Il dizionario del grafico''. Bologna, Zanichelli, 1993, p. 468. ISBN 88-08-14116-0.</ref> <ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.regione.lombardia.it/cs/Satellite?c=Redazionale_P&childpagename=Regione%2FDetail&cid=1213273768697&packedargs=NoSlotForSitePlan%3Dtrue%26menu-to-render%3D1213273365569&pagename=RGNWrapper|заглавие=Stemma, gonfalone e bandiera|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150924085807/http://www.regione.lombardia.it/cs/Satellite?c=Redazionale_P&childpagename=Regione%2FDetail&cid=1213273768697&packedargs=NoSlotForSitePlan%3Dtrue%26menu-to-render%3D1213273365569&pagename=RGNWrapper|архив_дата=|достъп_дата=4 ноември 2020}}</ref>

Знамето се състои от репродукция на герба на региона и на Карочо (''Carroccio'') – голяма 4-колна каруца, носеща градските знаци ([[Гонфалон|гонфалонитегонфалон]]ите), около които са се събирали да воюват [[Милиция|милициите]] на [[Средновековна комуна|средновековните комуни]] в [[Северна Италия]], символ на автономията им.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.arsbellica.it/pagine/medievale/Legnano/Legnano.html|заглавие=Battaglia di Legnano|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Ars Bellica|архив_дата=|достъп_дата=4 ноемвир 2020}}</ref> Размерите на транспаранта на Ломбардия са 3 на 2&nbsp;м, а панделките и връзката му са в [[Трикольор|националните цветове]].<ref name=":5" />

Регионалният фестивал на Ломбардия, създаден с Регионален закон n. 15 от 26 ноември 2013 г.,<ref name=":4" /> се чества на [[29 май]]. Той е в памет на победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] над [[Свещена Римска империя|императорските войски]] на [[Фридрих I Барбароса]] в [[Битка при Леняно|Битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. близо до едноименния [[Леняно|град.]]. Победата слага край на хегемонията на германския император над [[Средновековна комуна|средновековните комуни]] в [[Северна Италия]]. След решителното поражение при [[Леняно]] [[Император на Свещената Римска империя|Императорът]] приема 6-годишно примирие (т.нар. „Венецианско примирие“) до [[Мирен договор от Констанца (1183)|Мирния договор от Констанца]] през 1183 г., след който [[Средновековна комуна|средновековните комуни]] в [[Северна Италия]] се съгласяват да останат верни на Императора в замяна на пълна местна юрисдикция над техните територии.<ref>Giorgio D'Ilario, Egidio Gianazza, Augusto Marinoni, Legnano e la battaglia, Edizioni Landoni, 1976, с. 155.</ref>

В Ломбардия употребата на [[Ломбардски език|ломбардския език]] е широко разпространена в различни варианти, които съжителстват в [[диглосия]] с [[Италиански език|италианския.]]<ref name=":022">{{Cite book|title=Policy and Planning for Endangered Languages|url=https://books.google.it/books?id=v-ZBCgAAQBAJ&pg=PA130&dq=lombard+cluster+of+homogeneous&hl=it&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false|year=2015|publisher=Cambridge University Press|location=Cambridge, Regno Unito|page=130|chapter=Assessing the effect of official recognition on the vitality of endangered languages: a case of study from Italy|quote=Lombard (Lumbard, ISO 639-9 lmo) is a cluster of essentially homogeneous varieties (Tamburelli 2014: 9) belonging to the Gallo-Italic group. It is spoken in the Italian region of Lombardy, in the Novara province of Piedmont, and in Switzerland. Mutual intelligibility between speakers of Lombard and monolingual Italian speakers has been reported as very low (Tamburelli 2014). Although some Lombard varieties, Milanese in particular, enjoy a rather long and prestigious literary tradition, Lombard is now mostly used in informal domains. According to Ethnologue, Piedmontese and Lombard are spoken by between 1,600,000 and 2,000,000 speakers and around 3,500,000 speakers respectively. These are very high figures for languages that have never been recognised officially nor systematically taught in school}}.</ref> [[Ломбардски език|Ломбардският език]] принадлежи към [[Гало-италиански езици|гало-италианската]] езикова група и се говори в по-голямата част от региона, както и в източната част на [[Пиемонт]], в италианска [[Швейцария]] и в част от западната част на [[Тренто (провинция)|Трентино.]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ethnologue.com/language/lmo|заглавие=Ethnologue report for language lmo|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120717015220/http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=lmo|архив_дата=17 юли 2012|достъп_дата=8 ноември 2020}}</ref>

От [[15 век]] нататък престижът на [[Тоскански диалект|тосканският]] литературен език започва да измества употребата на народните езици от [[Северна Италия]], използвани, макар и повлияни от флорентинския народен език, и в канцлерската и административната сфера.<ref>Brown, Josh: ''Testimonianze Di Una Precoce Toscanizzazione Nelle Lettere Commerciali del Mercante Milanese Francesco Tanso (?-1398)'', Archivio Datini, Prato </ref> Въпреки това тогава започват да се появяват първите признаци на истинска ломбардска литература с литературните съчинения на ломбардски език както в западната част на региона, така и в източната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=_F4C4AXtLFIC&pg=PA106&lpg=PA106&dq=Giovanni+Bressani+Galeazzo+dagli+Orzi&source=bl&ots=PEWbX1K3mm&sig=pNIGL0J4rVFxKpkhjS5PBiHWdMU&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjP28zV-bXWAhXBVhoKHSB-DeAQ6AEIOzAI#v=onepage&q=Giovanni%20Bressani%20Galeazzo%20dagli%20Orzi&f=false|заглавие=The Other Lady: The Literary Canon in Dialect|автор=Hermann W. Haller|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=26 ноември 2020}}</ref> В източната част намираме сатиричните стихотворения на Джовани Бресани (''Giovanni Bressani,'' * 2 януари 1489, † 23 март 1560) от [[Бергамо]] и „Massera da bé“ – вид театрален диалог от Галеацо дали Орци (''Galeazzo dagli Orzi,'' * 1492) от [[Бреша]], а в западната – Rabisch – сборници с гротески на миланската Академия на хамалите от Долина Бленио (''Accademia dei Facchini della Val di Blenio)'' под ръководството на художника [[Маниеризъм|маниерист]] Джовани Паоло Ломацо (''Giovanni Paolo Lomazzo,'' * 26 април 1538, † 27 януари 1592).

През [[17 век]] се утвърждава фигурата на [[Драматург|драматургадраматург]]а Карло Мария Маджи (''Carlo Maria Maggi,'' * 3 май 1630, † 22 април 1699), който създава наред с други неща миланската маска на Менегино.<ref>Atlante del Sapere: ''Maschere italiane'', Edizioni Demetra, 2002, pag. 116</ref> Също така се раждат и първите босинади (''bosinade'') – популярни, често сатирични стихотворения, писани на хвърчащи листове и окачвани на площадите или четени (или дори пети) публично. Те имат голям успех и широко разпространение до първите десетилетия на [[20 век]].

В нач. на [[19 век]] доминира фигурата на [[Карло Порта]] (''Carlo Porta,'' * 15 юни 1775, † 5 януари 1821), признат от мнозина за най-важния автор на ломбардска литература, включен и сред най-големите поети на италианската национална литература. С него са достигнати някои от най-големите върхове на литературна изява на ломбардския език в произведения като „''La Ninetta del Verzee“'', „''Desgrazzi de Giovannin Bongee“'', „''La guerra di pret“'' и „''Lament del Marchionn de gamb avert“.'' Миланската поетична продукция придобива такова важно значение, че през 1815 г. ученият Франческо Керубини (''Francesco Cherubini'') публикува [[Антология (литература)|Антология]] на ломбардската литература в четири тома с текстове от 17 до 19 век. През [[19 век]] процъфтява и ломбардската драматургия. Сред най-известните нейни представители са Клето Ариги (''Cletto Arrighi''), Луиджи Илика (''Luigi Illica''), Дечо Гуичарди (''Decio Guicciardi''), Гаетано Збодио (''Gaetano Sbodio''), Едоардо Феравила (''Edoardo Ferravilla'') и Карло Бертолаци (''Carlo Bertolazzi'').

В нач. на [[20 век]] най-големият представител на ломбардската литература е миланският адвокат Делио Теса (''Dellio Tessa'', * 18 ноември 1886, † 21 септември 1939). Други важни фигури са Спери Дела Киеза Йемоли (''Speri Della Chiesa Jemoli'') от [[Варезе]], Анджело Каноси (''Angelo Canossi'') и Алдо Чибалди (''Aldo Cibaldi'') от [[Бреша]], майсторът от Школата на [[Лоди]] Джан Стефано Кремаски (''Gian Stefano Cremaschi''), Джачинто Гамбиразио (''Giacinto Gambirasio'') от [[Бергамо]] и др.

Първите художествени свидетелства в Ломбардия датират от периода на [[Среднокаменна епоха|Мезолита]], когато в края на Вюрмското заледяване се поставя началото на историческия цикъл от скални рисунки във [[Вал Камоника]]. Цикълът впоследствие се разширява през [[Новокаменна епоха|Неолита]] и през [[Каменно-медна епоха|Каменно-медната епоха,]], и завършва през Римската епоха и [[Средновековие|Средновековието]]то.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.archeocamuni.it/ciclo_camuno.html|заглавие=Il ciclo istoriativo camuno|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=27 ноември 2020}}</ref> Камунският цикъл (''Ciclo camuno'') се счита за едно от най-важните праисторически свидетелства в света<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/94|заглавие=Rock Drawings in Valcamonica|автор=UNESCO|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=27 ноември 2020}}</ref> и поради това е включен в списъка на [[ЮНЕСКО]] за [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световното културно и природно наследство]]. В списъка са включени и други находки за присъствието на праисторически народи в Ломбардия като сборният обект „Древни алпийски [[Наколно жилище|наколни жилища]]“, включващ 111 обекта в [[Швейцария]], [[Австрия]], [[Франция]], [[Германия]] и [[Италия]] (Ломбардия).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://whc.unesco.org/en/list/1363|заглавие=Prehistoric Pile Dwellings around the Alps|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=27 ноември 2020}}</ref>