Трудови лагери в Северна Корея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
добавка 2
Ред 5:
== Описание ==
Трудовите лагери за криминални или политически затворници по правило се разполагат в обширни планински долини, обградени отвсякъде с планински вериги. Политическите лагери Кван-ли-со <ref>[https://www.state.gov/wp-content/uploads/2019/03/Prisons-of-North-Korea-English.pdf Prisons of North Korea]</ref> са с широчина 15-30 km и дължина до 50 km, докато лагерите за криминални престъпници са с доста по-малки размери. Отвън са обградени с високи мрежи от бодлива тел и наблюдателни вишки с пряка видимост между съседните две или три. Отвън местността се патрулира от специални армейски части и стражеви кучета. Вътре лагерът е разделен на сектори, които също са обградени – селища с постройки за лагерниците, домове за надзирателите, производствени помещения, складове, селскостопански масиви и т.н. Оценява се, че лагерите за криминални лагеристи помещават до 4-6 хиляди затворника, докато политическите лагери кван ли со побират 15 - 50 хиляди затворника. Режимът на придвижване вътре в лагерите се наблюдава стриктно. Отлъчили се затворници, например в опити за търсене на храна, се наказват строго, а хванатите при опит за бягство биват екзекутирани публично пред останалите затворници.
 
== Битови условия и трудови задължения ==
Лагеристите живеят в пренаселени бараки, често неотопляеми през зимата, спят на дървени нарове на два или три етажа. В редки случаи е разрешено семейно съжителство в отделни помещения. Храната е некалорична и крайно недостатъчна, особено в условията на тежък физически труд. Санитарно-хигиенните условия са ужасяващи, няма отопление, ток и вода, често една тоалетна се пада на 200 затворника. Новопостъпилите са ужасени от вида на по-старите затворници – от състарения им външен вид, слоя наплъстена мърсотия по лицата и телата им и ужасните дрипи, в които са облечени. Затворниците са лишени от всякакъв контакт с околния свят, писма и преса не са разрешени, но за сметка на това периодично са принуждавани от надзирателите да наизустяват изявления и цитати от „великия вожд” [[Ким Ир Сен]] и „любимия ръководител” [[Ким Чен Ир]]. Не са редки случаите, когато затворници се бият за храна или дрехи на починали лагеристи. Трудовата дейност е разнообразна – лагеристите работят във въглищни, железни, златни и др. мини, в селското стопанство и дърводобива, в животновъдство и промишлеността. Трудовите злополуки са често явление, много затворници се осакатяват по време на работа или са с ампутирани пръсти и крайници поради измръзване през тежките зими. Работи се всеки ден, включително и в неделя, като празнични дни са само Нова година и рождените дни на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Работният ден е 12 и повече часа, до изпълнение на дневната норма. При неизпълнение се налага намаляване на дневната дажба храна, която и така е недостатъчна. Затворниците, сред които и деца, усилено търсят храна – всякакви годни за ядене плодове и растения, но и насекоми, ларви, гризачи, жаби, гущери и други дребни животни, които могат тайно да хванат и да ги гонсумират сурови поради страх да не бъдат разкрити, ако запалят огън. За облагодетелствани се смятат работещите в свинеферми, защото могат да намират парченца несмляни остатъци от храна в прасешките изпражнения. В лагерите цари недоверие и подозрителност сред затворниците, клеветите и доносничеството са широко разпространени с цел да се придобие по-добър статут в очите на надзирателите, които поощряват това.