Елена Тончева (музиковед): Разлика между версии
Zelenkroki (беседа | приноси) Начало. |
(Няма разлика)
|
Версия от 11:28, 28 ноември 2020
Елена Тончева е български учен музиковед, музикант, създател на дисциплината музикална медиевистика в България, носител на Хердерова награда през 1998 г. за нейната изследователска работа в областта на източноправославната средновековна музика.
| Елена Тончева | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 3 февруари 2011 г.
|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Научна дейност | |
| Област | музикална старобългаристика |
| Работила в | секция „Музиколози“ на Съюз на българските композитори |
Биография
Родена е на 26 юни 1933 г. в София.
Изучава пиано и теория на музиката в НМА 1951-1958 г..
Посещава през 60-те години на XX в. курса на Петър Динев по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките.[1]
Умира през 2011 г.[2]
Изследователска дейност
Основните теоретични научни дейности на Елена Тончева са в областта на старата българска православна музикална култура. Православната църковнопевческа традиция в нейните изследвания е насочена към мелодическите фигури и формули за св. Йоан Кукузел и средновековните композитори, както и към пеенето по тогавашните задължителни „тезиси“. [3]
Професионална кариера
Възпитаници и последователи на Елена Тончева в музикалната медиевистика са Стефан Хърков, Асен Атанасов, Марияна Димитрова, Светлана Куюмджиева, Дякон д-р Иван Иванов и др.
Работи с български църковни хорове.
През годините от 1994 до 1999 е председател на секцията „Музиколози“ към СБК.[4]
Отличия
Преди Елена Тончева с международната награда „Готфрид фон Хердер“ е удостоен музиковедът проф.Стоян Джуджев. Тя е сред първите 30 българи, носители на тази награда.[5]