Трудови лагери в Северна Корея: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка 3 |
добавка 4 |
||
Ред 43:
'''Без № Хверьон''', 1500 затворника, до китайската граница
== Лагери Кван ли со<ref>[https://www.state.gov/wp-content/uploads/2019/03/Prisons-of-North-Korea-Russian.pdf - Материал о местах заключения в КНДР]</ref> ==
Смята се, че през 90-те години броят на лагеристите е бил 150-200 хиляди, а към момента те наброяват 80-120 хиляди души, т.е. има около двойно намаляване на задържаните по политически причини. Властите на [[Северна Корея]] третират въдворените в политическите лагери '''Кван ли со''' като „човешка измет“, „недостойни да се нарекат членове на нацията на Ким Ир Сен“ и „врагове на народа“. Към тях се прилага принципът на „колективната семейна отговорност“, което означава, че се наказва не само набеденият за класов враг, но и членовете на семейството му до трето коляно. Тази практика се прилага въз основа изявление на Ким Ир Сен от 1972 г. „''Разколниците и класовите врагове, които и да са те, трябва да се изкореняват до три поколения''“. Обвинените в политически престъпления спрямо режима се арестуват от домовете им без съд и присъда и без право на каквато и да е правна защита, дори и лична, биват подлагани на изнурителни разпити и изтезания, докато не признаят „вината си“. След признаване на вината те се изпращат в лагерите Кван ли со безсрочно, което означава до живот. По същия начин се постъпва с членовете на семействата им. Те не знаят кой техен роднина е извършил „престъпление“ и в какво точно се състои то. Поради това в лагерите се държат и деца, но и възрастни и болни хора, в повечето случаи обречени на смърт. По показания на бившия охранител Юн Де Ил (забегнал през Китай в Южна Корея), броят арестувани роднини все пак зависи от тежестта на „провинението“. В два от лагерите – Кван ли со № 15 Йодок и №18 Пукчхан съществуват т.н. сектори за революционизиране. В тях попадат роднини на политически лагеристи с по-леки „престъпления“, които също като криминалните биват принуждавани да заучават цитати на вождовете и имат някаква надежда да бъдат пуснати на свобода при добро поведение и ненарушаване на правилника. Освободените затворници от секторите за революционаризация са длъжни да подпишат декларация, скрепена с пръстови отпечатъци, че няма да разгласяват държавни тайни, т.е. истината за трудовите лагери. Останалите политически затворници са с безрочни присъди и нямат шанс да излязат, освен чрез бягство. Заловените бегълци биват изтезавани публично и екзекутирани пред лагерниците за назидание. Провинилите се за по-дребни нарушения, като търсене на храна, неизпълнение на нормата и др., се поставят в тъмничен карцер с малки размери, където човек не може да се изправи или да легне в цял ръст, вследствие на което след по-дълъг престой се получава атрофия на мускулите и скорошна смърт.
| |||