Потребител:Mmm-jun/Чернова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
Идеята за създаването на едноактни опери възниква у Пучини още в първите години на 20-и век, когато този кратък формат, популяризиран от оперното течение [[веризъм]], става много успешен. По това време той е увлечен от „[[Божествена комедия]]“ на [[Данте]] и мисли за създаване на оперен цикъл, който да носи послания, илюстриращи трите части на поемата. В търсенето на подходящи сюжети композиторът разглежда различни произведения. Отначало той смята да използва романа-трилогия на [[Алфонс Доде]] и да създаде опера от три части за неговия герой [[Тартарен Тарасконски|Тартарен]]. По-късно спира се на разказите на [[Максим Горки]] и решава частите на трилогията да бъдат с контрастно емоционално оцветяване. През 1904 г. в писмо до своя либретист Луиджи Илика пише: „Аз държа на трите цвята“. Не намира обаче подходяща тема за заключителната опера и идеята изостава на фона на работата над другите опери, още повече, че тя няма и подкрепата на Джулио Рикорди, влиятелния музикален издател и дългогодишен партньор на Пучини. Аргументите на Рикорди против цикъла са трудностите с неговото поставяне, тъй като не всеки оперен театър може да осъществи скъпия спектакъл с три различни испълнителски състава.<ref name="мариински1">{{икона|en}} [https://www.mariinsky.ru/en/playbill/repertoire/opera/tabarro/ Mariinsky Theatre. Il tabarro]</ref><ref name="еркенс"/><ref name="саунд">{{икона|ru}} [https://soundtimes.ru/opera/spektakli/dzhanni-skikki Дж. Пуччини. Опера „Джанни Скикки“]</ref><ref>{{икона|en}} [https://www.naxos.com/mainsite/blurbs_reviews.asp?item_code=8.111328&catNum=8111328&filetype=About%20this%20Recording&language=English Great Opera Recordings. Giacomo Puccini: Suor Angelica]</ref>
 
През май на 1912 г., в Париж Пучини се запознава с едноактната пиеса на Дидие Голд (Didier Gold), „La houppelande“, харесва я и през 1913 г. Рикорди урежда правата за опера. За запълването на театралната вечер първоначално разглежда варианта за съвместното ѝ представяне с първата си опера „[[Вилите]]“. Същевременно търси възвишено и леко съдържание за опера, която да създава контрапункт на френския сюжет, трагичен и мрачен. Концепцията за цикъла се развива и през юни на 1913 г. Пучини вече формулира идеята си за неговите съставни части и тяхната подредба – първата опера по „La houppelande“ на Голд, след това тема от [[Д'Анунцио]] и завършващ сюжет по произведение на френския писател Тристан Бернар (Tristan Bernard). Търсенето на сюжет за светладвете ичасти лиричнана операцикъла приключва, когато Джовакино Форцано предлага свой материал за живота на монахини. Пучини веднага харесва темата, тя му е близка по лични причини. Сестра му Иджиния е игуменка в женски манастир и той познава неговата атмосфера. Операта „Сестра Анджелика“ става втора в цикъла. Темата за третата, сюжет от ХХХ песен от „Ад“ на „Божествена комедия“, отново предлага Форцано. Пучини, отначало малко скептичен по отношение на историята от средновековна Флоренция, се съгласява.<ref name="еркенс"/><ref name="музей"/>
 
=== Създаване ===