Петър Динев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български фолклористи от Македония, ползвайки HotCat |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
Ред 10:
== Биография ==
Роден е на 14 юли 1889 г. в [[костурско]]то българско село [[Куманичево (Ном Костур)|Куманичево]] (днес Лития), тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Гърция]]. През 1895 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където завършва средното си образование в българската духовна семинария. Музикални способности на малкия Петър се проявят още от трето отделение, когато започва да пее в църковния хор на българския храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“. Включва се и в хора към църквата към руското посолство, ръководен от В. Кулаков. Още като семинарист показва композиторските си заложби
[[Българската екзархия]] изпраща Петър Динев да следва композиция и източна музика в Санктпетербургската консерватория, чийто ректор по онова време е Глазунов. Сред състудентите му е [[Сергей Прокофиев]], а негов близък приятел – [[Фьодор Шаляпин]], който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство“. Едновременно с консерваторията Петър Динев завършва и право в Санктпетербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория.
През 1922 г. се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във [[Втора мъжка гимназия]]. От 1925 до 1936 г. е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 г. преподава същата дисциплина в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е доцент по източноцърковна музика в Богословския факултет на СУ. Наред с това Петър Динев е диригент на хора към Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. Кирил и Методий“, който ръководи повече от 40 години.
Заедно с [[Добри Христов]] учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България (1937
След 1944 г. работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.
Петър Динев е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Той превежда редица църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация, в което със средствата на съвременната музикална терминология разяснява специфичните особености и характерните белези на византийската църковна музика и я прави достъпна за всички.
През 1963 г. в разгара на комунистическия атеистически период от историята на България, Петър Динев изнася пълен лекционен курс по съвременна византийска [[невма|невмена]] нотация в Българската академия на науките, като преподава псалтикийната практика като наука.<ref>[https://www.pravoslavie.bg/Музика/40-години-от-смъртта-на-музиколога-комп/ „Православие“, 2 юли 2020 г. ]</ref>
Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва български народни песни от Македония.
Ред 26:
Неговата научноизследователска дейност е многолика и разнопосочна. Публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество.
По повод своята 80-годишнина през 1969 г. за своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. Получава и званието „заслужил деятел на изкуствата“. Умира на 2 юли 1980 г. в град София<ref>[http://www.promacedonia.org/ks/ks_5.html Камен Станев, Македонските бежанци в България
== Трудове ==
|