Непосредствено на повърхността на Луната е разположен слой от прах, наречен [[реголит]], който както лунната кора е неравномерно разпределен върху повърхността. Кората е дебела от 60 km на близката страна до 100 km на обратната страна. Реголитът варира от 3 до 5 метра в моретата и от 10 до 20 метра в терите.
През [[2004]] г. научен екип, воден от Бен Бюси от [[Университет Джонс„Джонс ХопкинсХопкинс“|университета „Джонс Хопкинс“]], използвайки снимки, направени от лунния апарат [[Клементин]], установява, че четири планински региони на ръба на широкия 73 километра кратер [[Пери (кратер)|Пери]] на лунния [[северен полюс]] са постоянно осветени от [[Слънце]]то в продължение на едно пълно лунно денонощие. Тези региони, наречени [[Върхове на вечната светлина]], са възможни поради факта, че наклонът на лунната ос е много близък до нула – факт, който също така позволява дъното на някои кратери да остане постоянно в сянка за едно пълно лунно денонощие. Такива региони обаче отсъстват на по-малко планинския [[южен полюс]], въпреки че ръбът на кратера [[Шакелтон (кратер)|Шакелтон]] е осветен на 80% от лунното денонощие.
