Бряг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:MonkeyPreveli BayPalm Beach Panorama 02.jpgJPG|мини|Въздушна снимка322x322пкс|Редуване на бреговатаплажове линияи клифове на островитеостров [[ПхипхиКрит]], [[Тайланд]].]]
'''Брегът''' е част от [[Суша|сушата]], граничеща с [[воден басейн]] ([[океан]], [[море]], [[езеро]], [[залив]], [[река]], [[язовир]]).<ref>''[https://gufo.me/dict/geography_modernenc/%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B3 Берег]'', в Большой энциклопедический словарь</ref> Линията, където сушата се среща с водата, се нарича [[брегова линия]]. Макар че върху [[Карта|картите]] тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради [[Приливи и отливи|приливите]] и [[Приливи и отливи|отливите]]. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича [[крайбрежие]].
[[Файл:Ireland cliffs of moher3 Pumbaa80.jpg|мини|197x197пкс|Типичен клиф в [[Ирландия (остров)|Ирландия]]]]
 
== Разчлененост на брега ==
'''Брегът''' е част от сушата, граничеща с [[океан]], [[море]], [[езеро]], [[залив]], [[река]], [[язовир]] или друг воден обект. Брегът е непосредствено до водния басейн, а [[крайбрежие]]то е по-навътре към сушата след брега. '''Брегова линия''' е линията на преход от сушева към водна повърхност. Тя е основна линия при [[картография|картографското]] изобразяване. Бреговата линия е и териториална граница за страните с морски излаз.
Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми - [[Полуостров|полуострови]], [[Залив|заливи]], [[Остров|острови]]. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има [[Африка]], а също [[Южна Америка]] и [[Австралия]]. [[Европа]] и [[Северна Америка]] са с най-разчленен бряг.
 
== Изглед на брега ==
Във физическата океанография, брегът е по-широката граница, която се променя геологически под действието на водоем в миналото или в настоящето, докато [[плаж]]ът е ръбът на този бряг, представляващ [[Интертидална зона|интертидалната зона]], където има такава.<ref>{{cite book|pages=7 – 8|title=Descriptive Physical Oceanography|first=George L. |last=Pickard|author2=William J. Emery |edition=5, illustrated|publisher=Elsevier|year=1990|isbn=075062759X}}</ref> Бреговете се влияят от [[топография]]та на околния пейзаж, както и от [[ерозия]]та на водата. Геологическият състав на скалите и почвата определя вида на образувания бряг.
Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където [[Океанско течение|морските течения]] са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват [[плажове]]. Те са ниски, а водият басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив , а е под вода при прилив, се нарича [[Интертидална зона|интертидална]].<ref>{{cite book|last=Pickard|first=George L.|title=Descriptive Physical Oceanography|edition=5, illustrated|year=1990|publisher=Elsevier|isbn=075062759X|pages=7 – 8|author2=William J. Emery}}</ref>. Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата ([[Нос (география)|носовете]]), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича [[клиф]].
[[Файл:05 Типы берегов.jpg|мини|482x482пкс|Типове бряг (илюстрация от руски училищен [[атлас]])
 
От ляво на дясно и отгоре надолу: фиордов, шхеров, далматински, риасов, прав, лиманен, естуарен, лагунен (два вида).]]
 
== Типове бряг ==
Във [[Физическа география|физическата география]], според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.
 
=== Прав (неутрален) бряг ===
Брегът държи относително права линия, няма дълбоки брегови форми. Може да бъде както нисък, така и висок.
 
=== Риасов бряг ===
При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите [[Естуар|естуари]] на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на [[Испания]], оксъдето идва и името му.
 
=== Фиордов бряг ===
Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи ([[Фиорд|фиорди]]), някои от които достигат 200 - 300 км. Оформен е от [[Екзарация|екзарационната]] дейност на [[Ледник|ледниците]]. Най-характерен е за [[Норвегия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]], [[Чили]], [[Нова Зеландия]].
 
=== [[Далматински тип бряг|Далматински бряг]] ===
При този вид бряг бреговите форми са оформени в успоредни линии. Образува се там, където зона на успоредни [[Планинска верига|планински хребети]] потъва и се озовава наполовина под [[Морско равнище|морското оравнище]]. Носи името си от крайбрежието на [[Далмация]] (в [[Адриатическо море]]).<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 73</ref>
 
=== Шхеров бряг ===
Морето край брега е осеяно с малки необитаеми островчета (често - просто стърчащи скали). Типичен пример има край [[Финландия]], където тези островчета се наричат шхери.
 
=== Балеарски бряг ===
Представлява редица добре оформени кръгли заливчета, отделени от също така малки полуостровчета.
 
=== Лагунен бряг ===
Така се наричат зоните, в които пякъчни [[Коса (релеф)|коси]] затварят обширни плитки заливи, наречени [[Лагуна|лагуни]].
 
=== Лиманен бряг ===
В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера - [[Лиман|лимани]].
 
== Други класификации на бреговете ==
 
=== Съгласуван и несъгласуван бряг ===
Съгласуваният бряг (или още конкордантен) е този бряг, чиято посока на простиране съвпада с посоката на геоложките структури. Типичен пример - далматинският бряг. В обратния вариант имаме несъгласуван (дисконкордантен) бряг, при който бреговата линия върви напречно на [[Геология|геоложките структури]] (риасов и фиордов бряг).<ref>Пенин, ''Физическа география''..., с. 81,175</ref>
 
=== Игресионен и регресионен бряг ===
Ингресия се нарича заливането на потъваща суша от воден басейн. Ингресионните брегове са с ясно изразени и дълбоко врязани форми - фиордов, риасов, далматински, лиманен. Регресията е отдръпването на водата поради издигане на сушата. В този случай се оформят ниски брегова е неутрален тип.
 
== Вижте също ==