Шпинел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
правопис, без пожелателни твърдения
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 5:
{{Минерал|име=шпинел|категория=оксид, шпинелова група|формула=MgAl2O4|система=кубична|цвят=червен, лилав, син, розов, тъмнозелено, кафяв, черен, безцветен|моос=7,5-8|черта=бяла}}
 
В природата минералите с шпинелова структура се срещат в базични и ултрабазични скали, а в екзогенни условия&nbsp;– в морските и речните [[пясък|пясъци]]. В зависимост от разположението на йона&nbsp;– заемащ тетраедрична позиция&nbsp;– различаваме шпинели с права и обратна (обърната) структура (инверсни шпинели). МинералаМинералът [[кандилит]] е шпинел с обратна структура&nbsp;– Mg<sub>2</sub>TiO<sub>4</sub>. Обикновеният или благороден шпинел MgAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, е [[скъпоценен камък]]. В техническата керамика шпинелите намират много широко приложение&nbsp;– като постоянни [[магнит]]и като основа за производството на процесори и др.
 
== ШинеловаШпинелова група ==
Шпинелите са минерали от шпинеловата и магнетит-хромитовата група с обща формула АВ<sub>2</sub>О<sub>4</sub>, където А<sup>2+</sup> – Mg, Fe, Mn, Cu, Zn, Co, Ni и др., а В<sup>3+</sup> – Al, Fe, Cr и др. Съществуват няколко подгрупи шинелишпинели, изразени с молекулни формули, M<sup>II</sup>M<sup>III</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (FeCr<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, ZnAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>, [[Александрит|BeAl<sub>2</sub>O<sub>4</sub>]], CoCo<sub>2</sub>O<sub>3</sub> и други), M<sup>IV</sup>M<sup>II</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (TiZn<sub>2</sub>O<sub>4</sub>,SnCo<sub>2</sub>O<sub>4</sub>) и най-редкия клас – M<sup>I</sup><sub>2</sub>M<sup>VI</sup>O4 (Na<sub>2</sub>MoO<sub>4</sub>, Ag<sub>2</sub>MoO<sub>4</sub>).<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Willkinson|first=Cotton|title=Advanced Inorganic Chemistry|year=1980|month=|publisher=|location=|isbn=0-471-02775-8|pages=17}}</ref>
 
ИнвернитеИнверсните шпинели са съответно със формулите – M<sup>VI</sup>M<sup>II</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (Zn[ZnTi]O<sub>4</sub>), но повечето са M<sup>II</sup>M<sup>III</sup><sub>2</sub>O<sub>4</sub> (Fe<sup>II</sup>[Fe<sup>III</sup>Co<sup>II</sup>]O<sub>4</sub>, Fe[NiFe]O<sub>4</sub>).<ref name=":0" />
 
Те кристализират в хексоктаедричнияхексаоктаедричния клас на кубичната сингония със симетрия Fd3m. В зависимост от тривалентния катион, заемащ В<sup>3+</sup> местата, различавамесе различават алуминиеви, железни и хромови шпинели със значителна смесимост между алуминиевите и хромовите. Шпинелите са метаморфогенни минерали, но се срещат и като акцесорни минерали в някои магмени скали, а в екзогенни условия – в речните и морските пясъци.
 
== Приложение ==
Ред 19:
Шпинелите и γ-оливинът с шпинелна структура са предполагаеми съставки на горната мантия на Земята. Шпинелите участват в състава на подкоровата литосфера като основни минерали в шпинеловия лерцолит, а γ-оливинът – в преходната зона на горната мантия като твърд разтвор на гранат + γ-оливин с шпинелна структура.
 
Шпинелите са главни минерали във високоогнеупорната шпинелна керамика, в магнезиалномагнезиево-шпинелните, хромитовите и магнезиалномагнезиево-хромитовите огнеупори. На основата на шпинели се изготвят висококачествени керамични пигменти. Ферошпинелите, известни още като ферити[[ферит]]и, притежават уникално съчетание на магнитни, електрични и други свойства. Именно с тях са свързани успехите на изчислителната и свръхвисокочестотната техника, телемеханиката, радиоелектронната техника и други. За управляване свойствата на тези материали и за тяхната възпроизводимост, са необходими по-нататъшни изследвания върху кристалохимията и микроструктурата на феритите при предварително зададен химичен и минерален състав.
 
== Източници ==