Разлика между версии на „Трудови лагери в Северна Корея“

добавка - възникване
м
(добавка - възникване)
[[File:Map of the location of political prison camps (kwanliso) and ordinary prison camps (kyohwaso) in North Korea (United Nations, 2014).pdf|thumb|330px|Карта с разположението на лагерите за политзатворници Кван-ли-со и на трудовите лагери за криминални Кьо-хва-со (2014)]]
'''Трудовите лагери''' в [[Северна Корея]] са места за лишаване от свобода както на криминални, така и на политически затворници. Като обща характеристика, те се отличават с изключително тежки битови условия, непосилен труд, системно недохранване, нехуманно поведение, физически и психически тормоз, като на практика в тях се използва робски[[роб]]ски труд в полза на държавата и господстващата идеологическа класа. Основно могат да се разделят на два типа: за криминални деяния – т.н. лагери '''Кьо хва со''', и за политически – '''Кван ли со'''. Според руския изследовател на правата на човека в Северна Корея Андрей Ланков <ref name=bl-20141013>{{cite news |url=https://www.bloomberg.com/view/articles/2014-10-13/life-beyond-north-korea-s-gulag |title=The Surprising News From North Korea's Prisons |first=Andrei |last=Lankov |publisher=Bloomberg |date=13 October 2014 |accessdate=1 May 2017 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170803131720/https://www.bloomberg.com/view/articles/2014-10-13/life-beyond-north-korea-s-gulag |archivedate=3 August 2017}}</ref>, властите строго спазват разпределянето на затворниците към двата типа лагери и в досъдебното производство подходът към тях е различен. Докато криминалните престъпници (извършили деяния, за които биха били санкционирани и в други страни) получават съдебен процес, имат право на защита и им се произнася присъда, то политическите затворници, или по-точно хората, набедени че са извършили политическо престъпление спрямо севернокорейския режим, биват откарвани от домовете им под стража, подлагат се на изнурителни разпити докато признаят „вината си“ и нямат никакво право на юридическа защита. Срокът им на пребиваване в Кван ли со е неустановен и зависи единствено от преценката на властите. В същото време битовите и трудовите условия в двата вида лагери не се различават съществено. Принудителните трудови лагери са обект на постоянно наблюдение от [[Амнести Интернешънъл]] <ref>[https://www.amnesty.org/download/Documents/28000/asa240012011en.pdf North Korea: Political Prison Camps]</ref> ,
[[Хюман Райтс Уоч]] <ref>[https://www.hrw.org/world-report/2013/country-chapters/north-korea?page=1 World Report 2013: North Korea]</ref>, от Комитета за човешки права в Северна Корея (базиран в САЩ) <ref>[https://www.hrnk.org/uploads/pdfs/HRNK_HiddenGulag2_Web_5-18.pdf Hawk, David. „The Hidden Gulag“ (PDF)]</ref>
 
 
== Възникване ==
Първите лагери възникват почти веднага след насаждането на [[Ким Ир Сен]] от СССР <ref>[https://bg.rbth.com/history/327330-sssr-i-rusiya-rolya-v-koreyskata-kriza Каква роля играят СССР и Русия в корейската криза?]</ref> за премиер (1948) в [[Разделение на Корея|съветската окупационна зона]], като броят им се увеличава след [[Корейската война]] (1953). Изградени са по [[ГУЛАГ|сталински образец]] и в тях се въдворяват противници на режима на Ким Ир Сен, който се стреми да укрепи властта си. Това са бивши едри земевладелци, търговци и фабриканти, колаборанти на [[Корея под японско владичество|японските окупатори]], привърженици на южнокорейския режим, пленени военни, воювали на страната на [[Южна Корея]], религиозни дейци, както и активисти на опозиционни партии и явни противници на колективизацията и национализацията. По-късно, доста партийни членове и държавни дейци на Северна Корея също попадат в лагери по време на периодичните чистки в [[Корейска работническа партия|Трудовата партия на Корея]] (от 1958 г. и следв.), при възкачването на власт на поредния ръководител – [[Ким Чен Ир]] (1994) и [[Ким Чен Ун]] (2011), с което трябва да се гарантира „единството на корейския народ“ и Партията да се очисти от „вражески елементи“. В лагери са въдворявани и лица, произнесли критики или съмнения в решенията на партията и правителството, в идеите [[чучхе]], [[сонгун]] или периодичните кампании, като напр. [[чхолима]]. По-късно, след 1990 г., вероятно в лагерите Кван ли со попадат и някои севернокорейски дипломати, специалисти и студенти, станали в чужбина свидетели на разпада на [[Съветския съюз]] и на страните от съветския блок, защото са считани за евентуални проводници на „вредни“ идеи. Въдворяват се в лагери и заловени бегълци през границата, но и хора, слушащи чужди радиостанции, заспали на събрание, неизразили ярко скръбта си при кончината на поредния вожд, или действали невнимателно с картина на вожда или с вестник, в който е публикувана снимката му. Не са редки и случаите на попадане в лагер по донос, когато някой е наклеветен, че е враг на народа (с цел клеветникът да заеме поста или жилището му).
 
== Описание ==
В лагерите за криминални деяния '''Кьо хва со''' (в превод от корейски – изправително учреждение, или за превъзпитание) се задържат лица, които биха били подсъдими и в други страни. Към тях обаче се добавят и контрабандисти на стоки през китайската граница, извършващи нерегламентирана търговия, а също и партийни функционери, работили в производствената или разпределителната сфера за действителни, но и набедени за злоупотреби (де факто вътрешнопартийни чистки). Затворниците получават юридически процес с обвинение и адвокатска защита и им се произнася присъда. В тези лагери обаче битовите и трудовите условия са почти еднакво тежки, както и в политическите '''Кван ли со'''. Затворниците извършват тежък труд с минимални хранителни дажби, висок травматизъм и практически отсъствие на лекарска помощ. Смъртността е висока и много затворници умират от изтощение и болести преди изтичане на срока им. „Превъзпитанието“ се извършва вечерно време след работа и се състои в заучаване наизуст на откъси и цитати от [[Ким Ир Сен]] и [[Ким Чен Ир]], като на изтощените затворници не им се позволява да си легнат, докато не успеят да повторят цитатите без грешка. Друг прийом е т.н. „самокритика“, при която посочен от охраната затворник е длъжен да застане на колене пред останалите и да се самокритикува, а затворниците от трудовата му група са длъжни да го „критикуват“. Лагерите Кьо хва со са означени под номера в добавка с името на близкия населен пункт. Към момента функционират следните лагери за изправителен труд:
* '''№ 1 Кечхон''', около 6000 затворника, по свидетелство на Ли Сон Ок <ref>[https://www.nbcnews.com/id/wbna3071464#.VpHGCvkrLIU A survivor: Soon Ok Lee]</ref>
* '''№ 2 Тонгрин''', неизв. брой затворници, споменат в доклади на Комитета за човешки права в Северна Корея от 2014 и 2018 г., но към момента е с неясен статут. <ref>[https://www.hrnk.org/uploads/pdfs/Hawk_The_Parallel_Gulag_Web.pdf David Hawk: The Parallel Gulag]</ref>
* with Amanda Mortwedt: The Parallel Gulag]</ref>
* '''№ 3 Синъйчжу''', 2500 затворника, до китайската граница
* '''№ 4 Кангдонг''', 7000 затворника, до столицата Пхенян