Разлика между версии на „Иван Шишман“

м
Премахнати редакции на 46.254.130.187 (б.), към версия на Bichoes78
(Имаше сгрешена година и невярно събитие)
м (Премахнати редакции на 46.254.130.187 (б.), към версия на Bichoes78)
Етикет: Отмяна
 
'''Ива̀н Шишма̀н''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: {{Кирилица|'''Їѡаннъ Шишманъ'''}}) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1371]] до [[1395]] г. Син на [[цар]] [[Иван Александър]] и [[евреин|еврейката]] [[Сара (Теодора)|Теодора]], като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син [[Михаил Асен]].
 
Гибелта на Михаил Асен в [[Българо-османски войни|битка]] с [[турци]]те поставя въпроса за наследяването на трона. С оглед на факта, че Иван Шишман бил роден в „[[багренородни|багреница]]“, т.е. след възцаряването на своя баща, той бил определен за престолонаследник. Коронясването на Иван Шишман става в началото на [[1371]] г., веднага след смъртта на баща му.
 
== Царуване ==
По време на царуването на Иван Шишман се провежда [[Черноменска битка|битката при Черномен]] (26 септември 1371 г.), в която обединените [[християни|християнски]] сили на феодалите [[Вълкашин]] и [[Углеша]], владеещи [[Серско княжество|Серското княжество]] с
 
Османците продължават набезите си и завладяват териториите в [[Тракия]], достигайки до [[Костенец]] и [[Ихтиман]] (1378 г.) на запад, а по течението на р. [[Тунджа]], превзели [[Ямбол]] (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски [[васал]]. Освен това трябвало да изпрати сестра си [[Кера Тамара Българска]] за жена в [[харем]]а на султана.
 
Около 1380 – 8785 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат [[София]] (Средец). Цар Йоан Шишман е в конфликт с [[Влашко|влашкия]] владетел Йоан [[Дан I]], когото убил на 23.09.1386 г.<ref>Генчева, Снежанка'''. '''Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1</ref> През [[1387]] г. обединените [[Сърбия|сръбски]] и [[Босна|босненски]] сили нанасят голямо поражение на турците в [[Битка при Плочник|битката при Плочник]].
 
Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при [[Плочник]], цар Иван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия [[везир]] Али [[паша]], потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в [[Добруджа]] с градовете [[Велики Преслав|Преслав]], [[Шумен]], [[Плиска]], [[Червен (крепост)|Червен]], [[Овеч]] и др.