Сакулево: Разлика между версии

В [[Османска империя|османски]] данъчни регистри на християнското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от 1626- – 1627 година селото е отбелязано под името ''Сакулова'' с 28 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333 </ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Секулево'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.]</ref>

В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Сакуленио (Sakuljenio)'' като смесено българо-албанско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82- – 83.</ref>

В началото на XX век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 в Сакулево има 380 жители българи-[[християни]] и 80 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176- – 177.</ref>

През 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година Сакулево попада в Гърция.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref>

При теренната си работа в [[Южна Македония]] през 1917- – 1918 г. Боривое Милоевич посещава селото. Проучвайки местните родове, ги разделя на староселци и преселници.<ref>Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 99.</ref>

* Преселници: ''Джулуковци'' – 2 къщи (дошли от [[Сович]] ок.1837 г.), ''Коте Азуро'' - – 1 къща (дошъл от Сович ок.1852 г.), ''Пуфтевци'' - – 6 къщи (дошли от [[Сливица (село)|Сливица]] ок. 1857 г.), ''Тайевци'' - – 2 къщи (дошли от [[Рахманли|Рамалия]] ок. 1862 г.), ''Ристо Неделко'' - – 1 къща (дошъл от [[Паралово (Община Новаци)|Паралово]] ок. 1867 г.), ''Параловци'' - – 2 къщи (дошли от Паралово ок. 1882 г.), ''Кара Йоан'' - – 1 къща (дошъл от [[Хасаново|Асаново]] ок. 1887 г.), ''Стойче Ярик'' - – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1887 г.), ''Трайко Сербез'' - – 1 къща (дошъл от [[Попължани (дем Лерин)|Попължани]] ок. 1892 г.), ''Васил Марко'' - – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1897 г.), ''Неделко Рамалиец'' - – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1902 г.), ''Кривашия'' - – 4 къщи (дошли от Асаново ок. 1903 г.), ''Сърбин'' - – 1 къща (дошъл от Рамалия ок. 1904 г.), ''Ричко'' - – 1 къща (дошъл от Асаново ок. 1904 г.), ''Найдо Цуце'' - – 1 къща (дошъл от [[Долно Каленик]] ок. 1914 г.)

Също така Милоевич установява и наличието на няколко [[задруга|задруги]], наричани от местните ''„друства"''. Това са къщите на Кара Йоан, Неделко Рамалиец, Сърбиновци и една къща на Джулуковци. Отбелязва че къщите в селото са изградени от [[кирпич]].<ref>Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 47- – 48, 84, 98.</ref>

В 1928 година селото е прекръстено на Марина.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - – 1971]</ref>

* {{флагче|България}} Георги Стоянов Ричков, български революционер

* {{флагче|България}} Ило Марчев, деец на ВМОРО, войвода на селска чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание, част от отряда на [[Алексо Джорлев]], действащ в Каймакчалан<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 100.</ref>

* {{флагче|България}} Никола Параловски (? – 1909), деец на ВМОРО, влиза в организацията в 1901 година, заклет от Марко Лерински и става сакулевски селски войвода<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 123.</ref>

* {{флагче|България}} Петре Бешлиев, български революционер

* {{флагче|Гърция}} [[Георгиос Василиу]], (1885 - – 1927), гръцки революционер, деец на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]], починал в Сакулево или в [[Попължани (дем Лерин)|Попължани]]