Димитриос Дарварис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
 
== Биография ==
[[Файл:Gramatiki.Vardaris.jpg|мини|250п|ГраматикаОбикновена гръцка граматика (Виена, 1806)]]
Дарварис е роден в [[костурско]]то [[арумъни|влашко]] село [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] (Влахоклисура) в 1757 година, което тогава е в Османската империя, в семейството на богатия търговец Никола Дарварис. В 1769 година с брат си заминават за [[Земун]], Австрия, при баща им. Учи в [[Срем]] и [[Нови сад]] при костурчанина [[Георгиос Леондиос]] (Леондиу, Леондиадис). След това учи в Земун и [[Будапеща]] при Калиникос Йоанитис, [[Манасис Илиадис]] и Теодосиос Силистряну. Първоначално Дарварис се занимава също с търговия, но постепенно се обръща повече към преподаване и писане. Учи класическа филология в Будапеща и [[Лайпцигски университет|Лайпциг]] и философия в [[Хале]]. Преподава в гръцките училища в Земун и [[Виена]], където се установява с четиримата си братя. Участва в издаването на „[[Ермис о Логиос]]“.<ref>Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 16.</ref> По [[Гръцки езиков въпрос|езиковия въпрос]] е на междинни позиции между консерваторите и новаторите.
 
По модела на неговия „Еклогар“, издаден през 1804 година е съставен прочутия [[Рибен буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].<ref name="даскалов">{{cite | фамилия-част = Даскалов | име-част = Румен | автор-част-препратка = Румен Даскалов | заглавие-част = Българо-гръцки преплитания | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 185}}</ref>
Line 16 ⟶ 17:
 
== Трудове ==
[[Файл:Gramatiki.Vardaris.jpg|мини|250п|Граматика]]
Автор е на около 35 труда на тема философия, филология и религия, които са публикувани предимно във Виена. По-известните от тях са:
* ''Γραμματική γερμανική ακριβεστάτη'' (Виена, 1785)