Битка при Лойтен: Разлика между версии

След подписването на [[Версайски договор (1757)|Втория версайски договор]] през май 1757 г. коалицията между [[Кралство Франция|Франция]], [[Австрийска империя|Австрия]] и [[Русия]] пристъпва към опит за смазване на своя малък противник Прусия. Прусаците търпят поражения при [[Битка при Колин|Колин]] (през юни) и при [[Грос Ягерсдорф]] (през август), докато техните съюзници от [[Хановерско курфюрство|Хановер]] са разбити при [[Битка при Хастенбек|Хастенбек]] (през юли). Изглежда, че плановете на трите велики сили лесно ще се изпълнят и склонният към депресивни състояния пруски крал вече вижда края на своето царуване, както и на кралството си. От друга страна обаче той има достатъчно кураж и лесно преминава от депресия към самоувереност. В началото на ноември от запад в [[Курфюрство Саксония|Саксония]] навлиза голяма френска армия и той се впуска да я спре. [[Битка при Росбах|Битката при Росбах]] завършва с унизително поражение на французите, които отстъпват, за да се реорганизират.<ref>Александър Стоянов, ''[https://historyofwars.net/2013/11/05/rossbach/ Битката при Росбах, 1757 г.]'', на сайта на Клуб военна история</ref> Тогава Фридрих бързо се придвижва към Силезия, за да отблъсне и другото настъпление - това на австрийския генерал Карл Александър.

Фридрих Велики събира 167 оръдия и между 33 и 35 хиляди войници, на които се налага да вдъхва смелост и увереност в победата. 167Той оръдияказва: съставляват„Врагът артилериятае мудва или три пъти по-многоброен от нас. Ала ние все пак ще го атакуваме и ще го победим?“<ref>Robert Asprey, ''Frederick the Great: the Magnificent Enigma'', New York 1986, pp. 475 - 476</ref> Срещу това Карл Александър и Даун имаимат 65 хиляди, както и 210 оръдия.<ref>Цифрите са по David Chandler, ''Dictionary of Battles: the World's Key Battles from 405 BC to Today'', New York 1988, p. 92</ref> Австрийците са заели здреви позиции между градчетата Ниперн, Лойтен и Загшуц, но строят им е двърде дълъг (около шест километра), което го прави уязвим. Сутринта гъста мъгла се стели над района. Прусаците тръгват тихо напред в сковаващия студ. Тяхното командване решава да приложи елементарна тактика, като разчита на качествата на пехотата си. То започва лъжлива атака по дясното крило на противника, тоест от север. Карл Александър праща в тази посока резервите си, но скоро открива, че там схватката не е ожесточена. В този момент той прави грешка, като приема, че прусаците просто проверяват здравината на фронта и че ще атакуват на следващия ден. Ето защо той не предприема нищо, за да преподреди войските си.