Битка при Лойтен: Разлика между версии

Фридрих Велики събира 167 [[Артилерийско оръдие|оръдия]] и между 33 и 35 хиляди войници, на които се налага да вдъхва смелост и увереност в победата. Той казва: „Врагът е два или три пъти по-многоброен от нас. Ала ние все пак ще го атакуваме и ще го победим?.“<ref>Robert Asprey, ''Frederick the Great: the Magnificent Enigma'', New York 1986, pp. 475 - 476</ref> Срещу това Карл Александър и Даун имат 65 хиляди, както и 210 оръдия.<ref>Цифрите са по David Chandler, ''Dictionary of Battles: the World's Key Battles from 405 BC to Today'', New York 1988, p. 92</ref> Австрийците са заели здревиздрави позиции между градчетатаселата Ниперн, Лойтен и Загшуц, но строят им е двърде дълъг (около шест километра), което го прави уязвим. Сутринтав гъстадвата мъгладни сепреди стелибитката е валял слаб сняг, а на сутринта на 5 декември над района се стели гъста мъгла.<ref>''[https://www.kronoskaf.com/syw/index.php?title=1757-12-05_-_Battle_of_Leuthen Battle of Leuthen]'', на сайта kronoskaf.com</ref> Прусаците тръгват тихо напред в сковаващия студ. Тяхното командване решава да приложи елементарна тактика, като разчита на качествата на [[Пехота|пехотата]] си. То започва лъжлива атака по дясното крило на противника, тоест от север. Карл Александър праща в тази посока резервите си, но скоро открива, че там схватката не е ожесточена. В този момент той прави грешка, като приема, че прусаците просто проверяват здравината на фронта и че ще атакуват на следващия ден. Ето защо той не предприема нищо, за да преподреди войските си.

Малко по-късно пруската пехота се нахвърля с цялото си настървение върху левия фланг на врага. Кралят успява да я преведе незабелязано между хълмовете и да постигне изненада, но въпреки това първоначалният устрем им среща твърд отпор. [[Унгария|Унгарската]] конницана този сектор дори опитва да контраатакува. Само че вониците на Фридрих Велики вече са известни с упоритостта си и изключителните си качества. Битката е решена в тяхна полза не толкова чрез стратегическо превъзходство, колкото чрез личнитебойните им качества. Те не спират да атакуват и накрая успяват да сломят австрийските редици. Това става изненадващо, поради което Кар Александър няма много време да реагира. Все пак той опитва да създаде нов фронт през самиясамото село Лойтен, но в бързината струпва твърде много войници в центъра, които пруската артилерия лесно обстрелва. Прусаците атакуват новата линия и привечер успяват да я завладеят.

В този момент, когато армията на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] е в пълно отстъпление, неизползваните 70 [[Ескадрон|ескадрона]] от [[Кавалерия|конницата]] внезапно се появяват отстрани на прусаците и заплашват да ги разбият. Добре, че наблизо се намира силен отряд от пруската конница, който задържа атаката, докато Фридрих изпрати подкрепления. Междувременно основните австрийски сили изпадат в паника и напускат бойното поле в безредие. Според някои автори само падащата нощ (към 16,30 часа) ги спасява от пълен разгром.