Линеен кораб: Разлика между версии

 

Към 1910 г., когато новите бразилски линкори влизат в строй, водещите морски държави вече са заложили доста по-силни кораби. Нежелаейки да се предава, бразилският флот поръчва през 1910 г. във Великобритания линкора „[[Еджинкорт (линеен кораб, 1913)|Рио де Жанейро]]“, въоръжен с 12 356-мм оръдия, което ще го направи най-силният в света.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|страници = 4}}</ref> Проучва се въпросът за поръчката на още един линкор с името „Риашуело“. В случай на построяването му той би станал най-мощно въоръженият линкор на 1910-те години, тъй като на него се планира да се поставят или 15 381-мм оръдия, или 10 406-мм.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|място = СпБ|издателство = Р.Р. Муниров|дата = 1998|страници = 17|isbn = 5-00-001688-2}}</ref> Обаче възникналите в Бразилия икономически проблеми в съчетание с [[бунт]]а във флота принуждават [[Президент на Бразилия|президента на страната]] [[Ермес Фонсека|Р. де Фонсека]] да се откаже от поръчката на „Риашуело“ и да намали изискванията към „Рио де Жанейро“.<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact|pages = 97}}</ref><ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 15}}</ref> В окончателния си вариант „Рио де Жанейро“ носи 14 оръдия калибър 305 мм и има по-малка водоизместимост.<ref>{{cite|автор = Козлов Б.В.|заглавие = Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг|страници = 5}}</ref> Но даже такъв кораб се оказва за Бразилия прекалено скъп и през 1913 г., още в хода на достройката, линкорът е продаден на Турция.<ref name="З2"/>.

Превъоръжаването на бразилския флот предизвиква на свой ред безпокойство в другите големи страни на региона. Обаче за разлика от бразилците аржентинците не залагат на конкретен производител, а провеждат два международни конкурса за най-добър проект за линкор, като използват достатъчно съмнителни от гледна точка на деловата [[етика]] методи.<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 51}}</ref> В тях вземат участие 15 компании от различни страни, но в крайна сметка контракта за двата линкора от тип „[[Линейни кораби тип „Ривадавия“|Ривадавия]]“ с възможност за поръчка на трети е подписан с американски корабостроители.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 3}}</ref> Тези линкори са получени от [[Военноморски сили на Аржентина|аржентинския флот]] в периода 1914 – 1915 г. Те носят отпечатъка на американската корабостроителна школа,<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact |pages = 99}}</ref> имат по 12 305-мм оръдия в шест кули, като всичките могат да стрелят по борда. По своите възможности линкорите от тип „Ривадавия“ напълно удовлетворяват бразилците, а след отказа на Бразилия от „Рио де Жанейро“ строителството на третия е обявено за ненужно.<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 4}}</ref>