|
|relatedto =
}}
'''Лазаруване'''<ref name=24chasa1>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1316595| заглавие = Празнуваме Лазаровден| достъп_дата = 13.02.2013 | издател = в-к ''[[24 часа (вестник)|24 часа]]''}}</ref> – българскиславянски обичай, разпространен и в България<ref name="">Българска митология. Енциклопедична речник, Анани Стойнев, изд. Захарий Стоянов, София, 2006</ref>, по традиция се практикува на [[Християнство|християнския]] празник [[Лазаровден]], в [[събота]] преди [[Цветница]]. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В [[обред]]а липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени „поялици“, пеят по домовете, други шест – също „поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени „шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От „поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича „предница“, втората е „средница“ (тя събира парите), а крайната – „задница“. От „шеталиците“ „танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат „другарки“.
Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. „Шеталиците“ носят кърпи „кланячки“, с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко [[джанки]].
|
