Разлика между версии на „Оператор“

3668 байта изтрити ,  преди 10 месеца
редакция без резюме
м (интервал след точка в текст)
{{без източници}}
{{към пояснение}}
[[Файл:Tv operator.jpg|мини|Оператор по време на пряко предаване на спортно събитие в България.]]
 
'''Операторът''' е човек, отговарящ за заснемането на [[филм]]и – в [[кино]]то, [[телевизия]]та или за други цели<ref>http://rabotavuk.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80/</ref>. Той е отговорен за художествените и технически решения, свързани със снимките.
 
== В киното ==
 
[[Файл:BNT-cameraman.jpg|мини|оператор от [[БНТ Свят]]]]
Професията „Телевезионен оператор“ се различава от тази на филмовия оператор най-напред по това, че в телевизията се прилага многокамерен метод на предаванията, новините, развлекателните предавания, директните излъчвания на различни събития и прояви: концерти, спортни състезания, политически форуми и т.н. Именно този многокамерен метод на предаване на събитието изисква една съвсем нова нагласа, метод и стил на организация на телевизионната картина, която може да се постигне чрез монтирането на картини подавани от две, три, четири и повече камери. Монтажа се извършва чрез „видео миксер“ монтажен видео пулт управляван от режисьор по монтажа /режисьор на пулт/. Посредством непрекъсната радио връзка между режисьора и операторите
на камера се създава възможност режисьора да изисква различни планове и ракурси от операторите, движения и панорами в такава последователност, която да дава усещане на непрекъснатост /ненакъсване/ на събитието
 
При създаването на Българската национална телевизия през 1959 г.операторската звено се състои от 3(трима) оператори: Главен оператор Георги Карайорданов и операторите привлечени от Студия за хроникални и документални филми Васил Киранов и Никола Русев. Веднага след това, в началото на 1960 г.и през 1961 г. операторското звено се попълва с изявили се в другите студии оператори: Васил Младенов, Михаил Михайлов, Хаик Курдиян, Димитър Велев, Георги Каменарски, Стефан Кебапчиев, Здравко Добрев, Христо Тотев, Младен Чакъров.
 
Това е основният операторски състав положил основите на предаванията на Българска телевизия.
 
МЛАДЕН ЧАКЪРОВ
Младен Светослвв Чакъров (14.04.1928/01.12.2011) е привлечен от Студия за хроникални и документални филми, в която започва работа като общ работник във Филмотеката през 1952 г. През следващата годна е назначен са пом.оператор и работи с майсторите на документалното кино Васил Бакърджиев, Янко Шахов, Константин Кисьов, Константин Кочев. Изявява се като много добър спортен оператор – предимно в областта на алпинизма, туризма и водните спортове.
 
От 1960 г. е оператор на хонорар в БТ., а в следващата година е назначен за ас. оператор.
 
През 1962 г. е оператор в телевизионния профил.
 
Посредством непрекъсната радио връзка между режисьора и операторите на камера се създава възможност режисьора да изисква различни планове и ракурси от операторите, движения и панорами в такава последователност, която да дава усещане на непрекъснатост /ненакъсване/ на събитието
Автор, режисьор и оператор е на първия филм на БТ с алпийска тематика – „Кавказ-Безинги`64“ (изл.113.11.1964), на първия филм с живи животни – „Приказка за таралежите“ (изл.18.11.1967), първа камера на първата TV постановка „Островът на Афродита“ – реж. Ангел Вълчанов, отговорен оператор на първите предавания с ПТС извън София Пловдивски панаир – 1962 г., Русенски музикални дни и др. Отг.оператор на множество телевизионни постановки в този период.
 
== Източници ==
Следва една поредица от повече от 200 документални филма за България, Витнам, Лас, Камбоджа, Китай, Афганистан, Ирак, за Африка филми в Сахара, Алжир, Либия, Тунис, Гвинея, Буркин Фасо, Мали, алпийски експедиции в Кавказ, Памир, Хиндукуш, Алпите. Първият подводен филм на БТ – „По следите на потъналите кораби“ и „Шелф-1“. Както и огромен брой предавания на живо – футболни мачове, спортни състезания, театрални и оперни постановки, заводи, интервюта, обекти за „По света и у нас“, „Панорама“, рекламни скечове – всичко съдържащо се в програмата на БТ до 1991 г., когато се пенсионира.
<references />
 
[[Категория:Професии]]