Спас Прокопов: Разлика между версии

Прокопов развива и активна обществена дейност – разпространява български вестници и книги, поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] и други дейци на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. През 1873 година е сред основателите на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]] и участва активно в работата му. Подпомага финансово дружеството със сумата от 256 [[грош]]а.<ref>Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.</ref> През 1874 година е избран в ръководството му, като съветник.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref> Заради родолюбивата си дейност, многократно е арестуван от османските власти.

 

 

Почива през 1917 година в София<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.555.</ref>. Прокопов е баща на просветния деец и революционер [[Крум Прокопов]].<ref name="ЕПК2 1460">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 160 |url= |accessdate=}}</ref><ref>Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.112-113.</ref><ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 92-99.</ref>