Мария Палеологина Кантакузина: Разлика между версии

като „неприлично“ и „нецеломъдрено“, но изглежда не било съвсем неочаквано за Ивайло. Пахимер разказва, че той започнал „да важничи пред нейните пратеници и проявявал привидна гордост“, заявявайки, че не желае царската власт даром, че се опасява „да не би някой да кажел че е женолюбец и женкар“, „да не би да го изнежат нравите на ония, които ще го приемат и ще го презират много“. Въпреки колебанията си Ивайло приема предложението, което придава законност на претенциите му за трона. За средновековието съвсем не е необичайно един претендент за престола да се легитимира чрез брак със дъщерята, сестрата или вдовицата на покойният монарх. През време на Македонската династия такава практика е често явление във Византия, в България тя е практикувана от Борил, който се жени за вдовицата на предшественика си. Съвсем разбираемо от подобен ход се възползва и Ивайло. За знатната византийка, племенница на василевса, от фамилии с вековна история – Кантакузин и Палеолог тозиможе бракби не е толкова изгоденизгодно. Освен че новият ѝ съпруг бил свинар, човек от най-ниските слоеве на обществото, той бил убиец и на съпруга ѝ, от чиято смърт не било минало много време, а и малкият престолонаследник трябвало да нарича убиеца на баща си татко (по Пахимер). Михаил Палеолог по повод на нейния брак открито заявявал, че тя е опозорила рода и „погубила царството си, предавайки го в ръцете на един съвсем недостоен човек“. Мария обаче нямала друг изход, ако желаела да остане

Бракът на Мария с Ивайло се неоказва е щастливнесполучлив. Ако вярваме на византийският летописец Пахимер, то макарМакар да признава Михаил за престолонаследник, „варваринът съвсем скоро намразил нежностите на жена си“ и дори я биел, твърди Пахимер. Нещо повече, той привлича на своя страна болярите, които преди това били гонени и преследвани от царицата. Независимо от всичко Мария удържа властта си в Търново до идването на слуха, че Ивайло е разбит от татарите.