Потребител:Mmm-jun/Чернова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикети: Изтриване на съдържанието Ръчна отмяна
Ред 1:
{{Личност
| име = Аврам Стамболски
| портрет = AvStambolski.jpg
| портрет-описание =
| категория = революционер
| описание = български революционер
| роден-място = [[Мусина]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Дряновски манастир]], Османска империя
}}
'''Аврам Петков Стамболски''' (1835 – май 1876) е български революционер, участник в [[Априлското въстание]], председател на революционния комитет в село [[Мусина]], загива при последната битка край [[Дряновския манастир]].<ref name="република"/>
 
== Произход ==
Аврам Стамболски е роден през 1835 г. в село Мусина, недалеч от [[Велико Търново]]. Той е най-големият от шестте деца (трима сина и три дъщери) на Пауна и Петко Стамболски. Фамилното име Стамболски семейството придобива благодарение на бащата на Петко, Тотю Иванов Стойнов, и неговото дейно участие в живота на селото. Тотю Стойнов, упълномощен от мусинчаните да бъде техен представител пред турските власти, посещава [[Истанбул]] и урежда там въпроса за границите на Мусинското землище. Успешно изпълнената задача завинаги свързва неговото име с този град и оттогава родът на Тотю става известен като Стамболски.<ref name="република">“Мусинската Република“, Димитър Рачев Димов, изд. Наука и изкуство, София 1963 г.</ref>
 
== Биография ==
Ученическите си години Аврам Стамболски прекарва в Търново. Живее в семейството на брата на дядо си Тотю Стамболски, Недялко Иванов. Възпитаван е от него в патриотичен дух и наследява идеите за освобождението на България от турското робство. В училището научава турски и гръцки езици.<ref name="република"/>
 
При завръщането си в село Мусина Аврам Стамболски основава и възглавява хайдушка организация, става закрилник и кмет на селото. Освен това организира в Мусина революционен комитет и става негов председател. Като съратник на [[Васил Левски|Левски]] играе важна роля в подготовката на Априлското въстание от 1876 г. – закупува барут, куршуми и оръжие от Румъния и с няколко каруци ги прекарва от [[Свищов]].<ref name="република"/>
 
В Северна България Априлското въстание започва на 28 април (10 май) 1876 г. в Мусина, където се намира щабът на четата на [[поп Харитон]]. Аврам Стамболски активно участва при формирането на четата в селото, като член на военния съвет той е и един от съветниците на войводата.<ref name="република"/><ref name="борците">Ал. Н. Жековъ, „На борците на Дряновския монастиръ“, изд. Комитетъ за Отпразнуване 50-годишнината на Въстанието въ Дряновския Монастиръ и въ Първи Търновски Революционенъ окръгъ, съ предговоръ от проф. М. Арнаудовъ, В. Търново, 1926 г.</ref><ref>„Военно-исторически сборник“, 1953, кн. 2, стр. 217.</ref><ref>„История на България“, второ изд. БАН, т.1, София, 1961, стр. 463.</ref>
 
Четата от около 200 въстаници се сражава с 11-хилядна редовна турска войска, защитавайки Дряновския манастир в продължение на 9 дни. На третия ден от боевете поп Харитон губи зрението си и офицерът от руската армия, Петър Пармаков, поема командването. Изплашен, игуменът на манастира се измъква през следващата нощ сам, а според други източници с няколко оцелели въстаници. Аврам Стамболски с около 40 души стража, в която са и братята му Йордан и Пенчо, остават като последни защитници на Дряновския манастир. Изборът им е осъзнат, знаят, че битката е неравна. Братът Пенчо оцелява и е единственият продължител на рода Стамболски, Аврам и Йордан оставят по една дъщеря. Костите на загиналите братя се намират в костницата в Дряновския манастир.<ref name="република"/><ref name="борците"/><ref>Генчо Витанов, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=125397 „Загадките на епопеята при Дряновския манастир“, ]в. Дума бр. 130, 2016 г.</ref>
 
== In Memoriam ==
[[File:PP-AStambolski-DM.jpg|thumb|Паметна плоча на Аврам Стамболски]]
След Освобождението на България признателните потомци поставят паметна плоча на мястото в близост до Дряновския манастир, където Аврам Стамболски и неговата стража водят последната битка. Плочата е с надпис, увековечаващ саможертвата на защитниците на манастира.
 
== Източници ==
<references />