Конституция на Народна република България (1971): Разлика между версии

Тя е [[основен закон]], уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на [[Народна република България]] / [[Република България]] за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.

Върховен орган на държавната и законодателната власт е [[Народното събрание]], работещо на сесии. Броят на народните представители е установен на 400 (дотогава в НРБ се колебе от 276 до 415 депутати).<ref>[https://www.marginalia.bg/aktsent/ideite-za-popravki-v-konstitutsiyata-mezhdu-populizma-i-rasizma/ „Идеите за поправки в Конституцията между популизма и расизма“], Димитър Атанасов, marginalia.bg, 15.08.2020 г.</ref> Негов постоянно действащ орган е [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]].

Местното управление е 2-степенно{{hrf|Методиев|1987|137}} в общини и окръзи. Общините – общо 1389, са закрити чрез обединяване в 291 селищни системи (всяка със свой [[свойАПК]] АПК) през 1977 г., увеличени до 300 през 1981 г. и уедрени до 249 през 1987 г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?i=1&ezik=bul Исторически данни за административно-териториалното устройство на България след 1878 г.] – в nsi.bg</ref><ref>[https://www.mrrb.bg/bg/administrativno-teritorialno-ustrojstvo/ „Анализ и оценка на ефективността и рационалността на извършваните административно-териториални промени в България“], ФРМС Консулт, София, ноември 2010 г. – в mrrb.bg</ref> Със закон от 18 август 1987 г. окръзите – общо 28, са закрити и се създават 9 области. Управлението се осъществява от изборни народни съвети, съответно от окръжни народни съвети (1971 – 1987) и от областни народни съвети (1987 – 1990). Изпълнителните им постоянно действащи органи се наричат изпълнителни комитети (съкратено: изпълкоми). Народни съвети и изпълкоми има и в по-ниските нива.